В продължение на няколко часа той опитвал да отклони молбата, но на всеизвестния борец за свобода, чийто живот била спасила жената, не можело да се откаже. Ако мъжът в Карибско море откажел, той рискувал да насочи всички ножове от долината Бекаа първо към своето собствено гърло, а после към съюзниците си навсякъде по земята.
Полумъртва, Бая била докарана по вода до Анкара, а от там на военнотранспортен самолет до Мартинка, където била качена на двумоторен самолет-амфибия. Единадесет часа след напускането на Кипър, тя пристигнала на острова на padrone, неотбелязан на картите. Екип хирурзи от Маями, инструктирани от лекаря от Кипър, вече я чакали. Животът й бил спасен, след като намръщеният padrone не пожалил никакви средства.
Като се приближаваха към каменната стълба, която водеше нагоре към имението, Бая не можа да се сдържи и внезапно се изкикоти на висок глас.
— Какво има? — попита остро Николо. — Не намирам нищо, от което да си щастлива.
— Няма нищо, мой обожаеми Адонис. Просто си спомних моите първи дни тук. Ти не би ги намерил интересни… Ела сега, стълбите са едно изпитание, но те са чудесни, по тях може да се тича нагоре-надолу за възстановяване на силите.
— Не се нуждая от това упражнение.
— Някога аз се нуждаех. — Докато се качваха, спомените от онези първи седмици с padrone се върнаха. Като си ги припомняше, откриваше много неща, на които да се смее. Първо, когато можеше вече да се движи, те двамата приличаха на две кръжащи подозрителни котки. Тя бе възмутена от лукса, който той си позволяваше, той бе разстроен от нейната намеса в неговия пищен начин на живот. Тогава, съвсем случайно, тя нахлу в кухнята му, когато той се караше на готвачката заради нейните „канелони Самбуре по флорентински“15. Същата готвачка, която лежеше мъртва на 30 крачки зад тях. С много извинения към прислужницата Баярат сготви свои, собствени „канелони Самбуре“. Това удовлетвори недоволния собственик на острова. После дойде играта на шах. Padrone беше заявил, че е майстор. Младата госпожица го би два пъти. После, съвсем очевидно, му позволи да я бие на третия път. Той се заливаше от смях, защото разбираше тактиката й и оценяваше нейното милосърдие.
— Ти си чудесна жена — каза той, — но никога не прави това отново.
— Тогава ще те бия всеки път и ти ще се ядосваш.
— Не, дете мое, ще се науча от теб. Това е историята на моя живот. Аз се уча от всекиго… Някога исках да бъда велика филмова звезда, като вярвах, че височината ми, моето тяло и русата коса ще бъдат обикнати от камерата. Знаеш ли какво се случи? Няма значение, ще ти кажа. Роселини видя пробните кадри, които направих за Чинечита в Рим. Познай какво каза той… Няма значение, ще ти кажа. Той каза, че в сините ми очи има нещо грозно, нещо сатанинско, което той не може да си обясни. Беше прав, пръждосах се.
От тази вечер нататък те прекарваха часове заедно, двамата на равна нога. Всеки опознаваше манията на другия, всеки приемаше гения на другия. Накрая, един късен следобед, както седяха на верандата и гледаха залеза, padrone каза:
— Ти си дъщерята, която никога не можах да имам.
— Ти си моят единствен и истински баща — беше отговорила Баярат.
Николо, едно стъпало пред Бая, протегна ръката си, като стигнаха най-горе. Покрита с плочи, пътеката пред тях водеше до широка бронирана врата, най-малко три инча дебела.
— Мисля, че е отворена, Каби.
— Отворена е — съгласи се Баярат. — Хектра трябва да е бързала и е забравила да я затвори.
— Кой?
— Не е важно. Дай ми пушката в случай, че някое куче е отвързано.
Приближиха полуотворената врата.
— Ритни я, за да се отвори, Николо! — каза тя.
Изведнъж, щом влязоха вътре, от неизвестни посоки, но отвсякъде, експлозии запълниха огромната зала. Изстрелите от мощни ловджийски пушки с къса цев отекнаха в каменните стени. Докато Баярат и момчето лежаха, проснати на пода, Амая стреляше безразборно, също в неизвестна посока и навсякъде. Накрая й свършиха патроните. После, когато кълбата дим започнаха да се издигат към високия таван, се възцари тишина. Един внезапен покой, в който и двамата натрапници откриха, че са невредими. И двамата вдигнаха главите си, докато димът изчезваше, видим през лъчите на залязващото слънце, процеждащо се през малките прозорци. Бяха живи, без да разберат как са оцелели. После сред надигащия се дим се появи фигурата на един стар човек в инвалидна количка. Той се придвижваше сам нагоре от една ниша, намираща се в далечния край на залата. На полукръглия балкон, отгоре на извитата стълба, стояха двама мъже, държащи сицилианско оръжие — ловджийски пушки с отрязана цев, лупара. Те се усмихваха. Бяха стреляли с халосни патрони.