Не можеше. Колата беше скъпа, спортна кола за богати, които защитаваха добре имуществото си. В Неапол или Портичи никой не докосваше такива, дори да отвореше вратата. Алармата се чуваше на триста метра, акумулаторът излизаше от строя и кормилото не можеше да се помръдне.
Крайпътният ресторант със стъклената телефонна будка! Той имаше монети в джоба, няколко монети, хвърлени му от сърдития шофьор на таксито, който започна да се извинява, когато Николо му даде двайсетдоларова банкнота бакшиш, обяснявайки каква неприятна професия има. Николо се насочи надолу по пътя в дъжда, като вървеше отстрани и често се обръщаше, за да гледа преминаващите коли.
След трийсет и пет минути стигна до ресторанта, чиято червена неонова табела гласеше: „Гнездото на Рустър“. Той се примъкна в сянката на сградата, докато колите и камионите идваха и заминаваха. Само някои спираха пред телефонната будка. Външният телефон беше позната гледка за италианските кафенета, удобство, заради което много хора влизаха и в самото заведение, да хапнат и пийнат. Изведнъж една ядосана жена в будката извика така силно, че гласът й се чу през пороя. Тя блъсна слушалката във вратата с такава сила, че стъклото се разби на парчета, след това излезе, клатушкайки се, навън и повърна в близките храсти пред паркинга. Няколко новодошли я заобиколиха в дъжда и Николо разбра, че моментът е настъпил. Лампата в будката все още светеше, отразявайки заплашително счупеното стъкло. Той се затича по паважа с монети в ръка.
— Информация, ако обичате? Номерът на хотел „Карилон“ във Вашингтон? — операторът му го продиктува и той го надраска на стената с една монета. Без предупреждение един голям камион спря пред будката. Шофьорът беше огромен, с дълга брада. Той извика, виждайки окървавения Николо.
— Кой, по дяволите, си ти бе, шушумиго?
Воден от инстинкта си, мускулестият докер отвори вратата на кабината и извика:
— Простреляха ме, сеньор! Аз съм италианец и това място е обградено от mafiosi. Ще ми помогнете ли?
— Само в шибаните ти сънища, глупако! — Камионът отмина и Николо се втурна към телефона.
— Ти какво? — каза грубо Баярат.
— Не ми се ядосвай, сеньора! — отговори бесният Николо по телефона на Чесапийк Бийч. — Този ужасен човек дойде да ме убие, а не да ми донесе пакет.
— Не мога да повярвам!
— Да, но ти не чу изстрелите, нито ти простреляха лявата ръка както на мен, а тя сега се подува и още кърви.
— Il traditore! Bastardo!…116 Нещо е станало, Николо, нещо много лошо, нещо ужасно. Този човек не само трябваше да пази живота ти като своя, но и трябваше да предаде пакет за мен.
— Нямаше пакет. Ти ме изпрати на смърт. Не ми казвай, че е част от нашия договор! Аз няма да умра заради теб, дори и за всичките пари на Неапол!
— Никога, мое момче, никога! Ти си моята голяма любов, не съм ли ти го доказала?
— Видях те как убиваш двама души, прислужницата и шофьора…
— Обясних ти и за двамата. Или предпочиташ те да ни бяха убили?
— Ние бягаме от едно място на друго.
— Както правехме в Неапол и в Портичи, за да спасим живота ти.
— Има толкова неща, които не мога да разбера, сеньора Кабрини! Може би тази нощ ще е последната!
— Ти не трябва да мислиш по този начин. Никога не мисли по този начин! Заложено е твърде много! Остани където си, аз ще дойда при теб. Къде си?
— В ресторант „Гнездото на Рустър“ на Чесапийк Бийч.
— Стой там. Ще дойда колкото мога по-бързо. Спомни си Неапол, Николо, помисли за бъдещето си. Стой там!
Бая затръшна телефона бясна, потресена, несигурна. Към кого да се обърне? Скорпионите ще умрат, всички ще умрат, но на кого трябваше да нареди това? Padrone го нямаше, Ван Ностранд бе в неизвестност някъде в Европа, човекът, твърдящ, че е Скорпион две, беше убит от Николо на един забутан американски бряг, а неизвестният Скорпион едно беше в болницата, и тя не знаеше нито къде е, нито името му. Примитивният младеж беше прав — всичко беше ненормално. Но все пак какво можеше да направи тя? Мрежата на Бекаа се разпростираше навсякъде, по цялата земя, но тя беше разчитала на връзките на padrone в Америка. Скорпионите. О, господи, дали ръководството на Скорпионите не се беше обърнало срещу нея, превръщайки най-голямото й предимство в най-голяма слабост?