— О, моя Ами! — извика немощният глас от инвалидната количка. Езикът беше английски, но с груб акцент. — Никога не съм мислил, че ще го направиш!
— Ти не си ли в Маями… Винаги в тия дни на месеца си в Маями! За твоето лечение!
— Хайде сега, Бай, какво добро могат да ми направят те?… Но да убиеш твоята стара приятелка Хектра, която се грижеше за здравето ти преди пет години…! Това убийство е акт на вричане… така ти ми дължиш една лоялна жена. Не следва ли ти да бъдеш това?
Баярат бавно се изправи на крака.
— Нуждая се от това място за няколко дни и никой, никой не трябва да знае къде съм, какво правя или с кого ще се срещна, дори Хектра. Ти имаш различни радиостанции, сателити — сам си ми ги показвал!
— Казваш, че никой не трябва да знае какво правиш или, по-точно, какво възнамеряваш да правиш? Мислиш ли, че тази грохнала фигура пред теб си е загубила ума заедно с тялото?… Уверявам те, не съм. Още по-вярно е, че не съм загубил познанствата си от Бекаа, френското Дьозием, бляскавото МИ-6 и техните не по-малко обожавани американски колеги. Знам точно какви са ти намеренията… „Muerte a toda autoridad“ — не е ли така?
— Това е моят живот… краят на моя живот, без съмнение, но ще го направя, padrone!
— Да, разбирам. Няма значение колко много болка преживяваме, но всеки от нас може да поеме само определен обем. Съжалявам за твоята загуба, Ами, твоята най-нова загуба — смъртта в Ашкелон. Казаха ми, че той бил известен човек, истински лидер, решителен и безстрашен.
— Виждах в него много неща от теб, padrone, от това, което си бил на неговата възраст.
— Бил е повече идеалист от мен, струва ми се.
— Той можеше да бъде толкова много неща, всичко, което би пожелал да бъде, но светът не му позволи. Още по-малко ще позволи на мен. Нещата, които не можем да управляваме, управляват нас.
— Съвсем вярно, моя дъще. Исках да съм филмова звезда някога, казвал ли съм ти?
— Ти би бил блестящ, мой единствен и истински татко — каза Баярат. — Но ще ми позволиш ли да изпълня моята последна мисия в живота?
— Само с моя помощ, единствена и истинска дъще. Аз също искам всичките управници да умрат, защото направиха от двама ни това, което не трябваше да сме… Ела и ме прегърни, както го правеше преди. Ти си у дома.
Докато Баярат коленичеше и протягаше ръце към стария инвалид, той направи жест към младия човек, който все още лежеше на мраморния под, като поглъщаше сцената със замаяни и уплашени очи.
— Кой, по дяволите, е този? — попита старецът.
— Името му е Николо Монтави и всъщност той е най-съществената част от плана ми — прошепна Бая. — Той ме знае като сеньора Кабрини и ме нарича Каби.
— Кабрини? Като любимата американска светица?
— Naturalmente16. Защото чрез моите действия ще стана втората американска светица, нали?
— Грижите изискват много ром и много храна. Ще се погрижа за това.
— Ще ми позволиш ли да продължа, padrone?
— Да, разбира се, дъще моя, но само с моя помощ. Убийството на такъв човек… Светът ще бъде обзет от страх и паника. Това ще бъде нашето завещание, преди да умрем!
3.
Слънцето над Карибско море изгаряше земята, скалите и пясъка на остров Вирджин Горда. Беше 11 ч сутринта, прелюдията към жаркия обеден час. Наемателите на Тайръл Хайторн се криеха под тръстиковия покрив на бара на плажа, като правеха всичко възможно да облекчат страданията си от горещините. Когато техният капитан им каза, че поради технически затруднения не ще могат да отплават преди ранния следобед, четири въздишки на облекчение се откъснаха от гърдите им заедно с няколко банкноти. Последните бяха притиснати в ръката на Тайръл от един банкер от Гринуич, Кънектикът, който молеше:
— За Бога, поправете го утре!
Тайръл се върна до вилата, където Мики пазеше Кук и Ардисон. Колегата му Марти беше на дока. Двамата натрапници седяха разсъблечени по долни гащета, а дрехите им бяха дадени в хотелската пералня. Хайторн затръшна вратата и се обърна към механика.
— Мик, направи ми една услуга. Иди до кухнята и ми донеси две бутилки бяло вино.
— От коя година? — попита Ардисон.
— От миналата седмица — отговори Тайръл. Мики излезе бързо, а Хайторн продължи. — Добре, господа секретни агенти, хайде да продължим, както казват англичаните.
— Не си оригинален — отвърна Кук.
— О, забравих, че вие, европейците, идвате от набитите с мъгла тесни улици с вашите полицейски униформи. Криете се около мястото на събитието, а никога не го посрещате открито. Развитата ви техника ви е подменила, точно както подмени мен. Амстердам ме научи на това. Вие сте програмирани от своите машини. Правите и казвате, каквото техниката ви нареди, само това знаете!