— Не е истина, mon ami. Ние сме от старата школа. Компютрите и техните възможности, сателитите и техните фотографии, граници, пресечени от телевизионни и радиосигнали… Всичко това е magnifique17, но техниката не се справя и не може да се справи с човешката същност. Ние се справяхме… ти се справяше. Ние срещаме един мъж или една жена лице в лице, очите ни и инстинктите ни казват дали той или тя са врагове. Машините не могат да направят това.
— Искаш да ми кажеш, че нашият комбиниран средновековен метод може да открие тази лейди-дракон, Баярат, по-бързо, отколкото се праща по факса снимката й?
— Вярвам в това, което Жак предлага — намеси се Кук. — Нашата експертна оценка, комбинирана с наличната технология, ще бъде по-ефективна, отколкото едното без другото.
— Добре казано, mon ami. Този женски психопат, този убиец, не е без мозък и подкрепа.
— Според Вашингтон тя е изпълнена и с много омраза, която изгаря мозъка й.
— Това определено не е оправдание за направеното от нея досега или, Бог да ни е на помощ, за онова, което възнамерява да стори — каза натъртено мъжът от МИ-6.
— Не, не е — съгласи се Хайторн. — Но се чудя какво би била тя сега, ако някой беше й помогнал преди години… Всемогъщи Боже, главите на майка ти и баща ти да бъдат отрязани пред очите ти! Мисля, че ако това се беше случило на брат ми и на мен, ние и двамата бихме били досущ същите убийци като нея.
— Ти загуби жената, която обичаше много, Тайръл — каза Кук. — Но не стана убиец.
— Не, не станах — отговори Хайторн. — Но ще бъда лъжец, ако не ви кажа, че мислех да убия много хора… Не само мислех за това, но в няколко случая го планирах.
— Но ти не изпълни тези планове.
— Само защото получих помощ… Вярвай ми, само защото се намери кой да ме спре. — Тайръл погледна навън през прозореца към морето. Постоянното люлеене на вълните за кратко го хипнотизира. Имаше една жена и, о, Господи, колко му липсваше тя! В пияно състояние той й казваше за своите планове да очисти този или онзи. Дори отиваше толкова далеч, че отключваше чекмеджетата на лодката си и за доказателство й показваше тези планове, разположението на улиците и сградите, своята стратегия за ликвидиране на хората, причинили смъртта на жена му. Доминик го придържаше, когато той се клатушкаше, омаян от алкохола. Шепнеше в ухото му, че като причини смърт, няма да върне умрелия обратно, само ще създаде болка на много други. А те нямат нищо общо с Ингрид Йохансен Хайторн. На сутринта тя все още беше при него, облекчаваше вината му с мила усмивка. И му припомняше колко глупави и колко опасни са фантазиите му. Тя го искаше жив. Боже, той я обичаше! И когато тя изчезна, той спря с алкохола. Вероятно беше само внушение, но той често се питаше дали, ако беше спрял да се налива, тя щеше да остане?
— Извинявам се, че досаждам — обади се Ардисон, защото и той, и Кук бяха объркани от внезапното мълчание на Хайторн.
— Не досаждате. То е… личен проблем.
— Така че какъв е твоят отговор, командире? Казахме ти всичко. Дори се извинихме за действията си снощи. Те просто бяха належащи. Когато сервитьор те гледа враждебно и се привежда към тезгяха в празна закусвалня през нощта… Добре, двамата, Жак и аз, познаваме островите.
— Били належащи, и използвахте опиат! Казахте, че трябва да говорим веднага, че било спешно и все пак ме извадихте от строя за близо шест часа. Каква ти спешност, приятелю?
— Нашите мерки не бяха предназначени към теб и приятеля ти, келнера — каза Ардисон. — Ще бъда откровен с теб, бяха предназначени за други хора.
— Какви други хора?
— О, хайде, Тайръл, не бъди наивен. Долината Бекаа има връзки навсякъде и само най-наивните смятат, че в нашите служби няма корумпирани служители. Двадесет хиляди лири могат да завъртят главата на един бюрократ.
— Мислиш, че можехте да попаднете на подкупени?
— Не можеше да не допуснем тази възможност, стари приятелю. Затова сме донесли само това, което е в главите ни. Нищо написано за Баярат, никакви снимки, никакво досие, никакви материали по предисторията и каквото и да е. Обаче ако някой беше изпратен след нас и се опиташе да ни спре в Париж, Лондон или Антигуа, ние трябваше да се справим.
— Така… вие сте отново в полицейските палта, дебнейки из тъмните улички.
— Защо да изоставяме секретността и скритото оръжие? Те ни спасяваха живота неведнъж по време на студената война, нали?