— Нито вие с мен, лейди… Искате доказателство, добре. Ще го получите. Аз съм в кръга и знам всеки ход, който се прави, за да бъдете открита. Сред замесените е капитан Стивънс, шеф на морското разузнаване. Той работи с оттеглилия се капитан Хайторн…
— Хайторн? Знаете това…
— Точно така, те са ви проследили до мястото, наречено Чесапийк Бийч. Всеки от нас в кръга беше уведомен чрез нашите тайни факсове. Все пак капитан Стивънс повече няма да участва в преследването. Той е мъртъв и рано или късно ще го намерят в гъстия плет зад дома му. Ако това стане, ще прочетете за него в сутрешните вестници. Дори може да го предадат и по вечерните новини, ако не решат да се пази в тайна.
— Удовлетворена съм, сеньоре — каза Баярат меко и бързо.
— Толкова лесно? — попита елитният Скорпион. — От това, което съм чел и чувал, не е във ваш стил.
— Аз имам своето доказателство.
— Моята дума?
— Не, едно име.
— Стивънс?
— Не.
— Хайторн?
— Това е достатъчно, Скорпион едно. Имам нужда от екипировка. Шансът може да се появи всеки момент.
— Ако не ви трябва танк, ще получите екипировката си.
— Не е танк, но е твърде сложна. Могат да ми я изпратят за една нощ от Бекаа, през Лондон и Париж, но не вярвам на нашите техници. В три от пет случая техниката не се задейства. Не мога да си позволя такъв риск.
— Нито пък хората, които мислят като мен, а ние сме из целия град. Спомнете си Далас преди трийсет години — ние го помним. Какво искате да бъде направено?
— Имам детайлна схема…
— Дайте ми я — прекъсна я Скорпион едно.
— Как?
— Предполагам, няма да ми кажете къде сте.
— Разбира се, че не — отвърна Баярат. — Ще оставя копие за вас на рецепцията на хотел по мой избор. Ще ви звънна минути след като го оставя.
— Под какво име?
— Изберете си.
— Раклин.
— Избрахте го твърде бързо.
— Той беше лейтенант, военнопленник, който загина във Виетнам. Мислеше като мен. Той мразеше нашето бягство от Сайгон, мразеше лигльовците във Вашингтон, които не осигуриха достатъчно огнева мощ.
— Много добре, нека бъде Раклин. Къде да ви се обадя, на този номер ли?
— Ще бъда тук до два часа, това е всичко. След това трябва да се върна в офиса на съвещание… То се отнася за вас, Момиченце-кръв.
— Такъв чаровен прякор, умалителен и в същото време смъртоносен — каза Бая. — Ще ви звънна, да кажем, в следващите трийсет минути. — Баярат затвори телефона. — Николо! — извика тя.
— Хенри! — изкрещя Тайръл в телефона. — Къде отиде, по дяволите?
— Случило ли се е нещо? — попита Пул.
— Не знам — отговори Хайторн, поклащайки глава. Хенри винаги лесно се разсейваше, когато се появеше нещо ново. Може би е получил секретен доклад от вътрешния кръг. Щеше да седне първо да го прочете, забравил за телефона. — Ще му се обадя по-късно, и без това нямаше нищо ново. — Хайторн остави телефона и погледна лейтенанта. — Хайде, притегни този крак и се понасяй към Държавния департамент. Искам да започваме. Нямам търпение да се срещна със скърбящите Ингерсолови и О’Райънови.
— Никъде не можеш да отидеш, преди да получиш документите и дрехите си. Мога ли да ти предложа дотогава да легнеш и да почиваш, сър? Изкарал съм медицински курсове и наистина вярвам, че капитанът…
— Млъквай, Джаксън, и вържи проклетото нещо.
След като се обади на Скорпиона за името на хотела, Баярат остави плик, съдържащ смъртоносните схеми, на портиера на „Карилон“. На него беше записано: Господин Раклин. Да бъде прието от куриер, с цели печати.
— Sono desolato118 — прошепна Николо, докато качваха багажа им в лимузината. — Главата ми още не се е оправила. Обещах на Анжел, че ще й се обадя от новия хотел и закъснявам!
— Не мога да търпя тези безсмислици — каза Баярат, вървейки към голямата бяла кола.
— Но трябва! — извика момчето от доковете, грабна я за раменете и я спря. — Трябва да имаш уважение към мен в това отношение, уважение към нея.
— Как смееш да ми говориш по този начин?
— Чуй ме, сеньора, аз преживях с теб ужасни неща и убих един човек, който искаше да ме убие. Но ти ме въвлече в този луд свят и ме насочи към тази млада жена, към която съм много привързан. Знаеш, че съм млад и съм имал много жени, но това момиче е различно.
— Звучиш по-добре на италиански, отколкото на английски… Разбира се, обади се на приятелката си от лимузината, щом трябва.
Вътре в колата възрастният черен шофьор запали мотора, докато Николо вдигна слушалката.
— Операторът каза, че трябва да имате номер за мен, мадам.
— Един момент, моля — Баярат докосна бузата на Нико. — Говори по-тихо — каза Бая на италиански. — Нашият шофьор не трябва да научава нищо.