— Какво искате от мен и за какво настоявате в замяна на моя живот, който не е от голямо значение?
— Не убивай евреина. Кажи на твоите хора в Йерусалим и Тел Авив да се оттеглят.
— Как можахте да го кажете? Това е нашето окончателно решение, отмъщението на Ашкелон!
— И смъртта на хиляди и хиляди от нашите хора, Амая. Израел действа недвусмислено. Той наистина не се интересува какво става извън техните граници, щом не ги заплашва, и ако някой друг малък народ беше минал през германския Холокост, също би бил такъв. Аз ти казах, ние сме обективни. Ти ще убиеш еврейския лидер и ескадрили еврейски самолети ще летят ден и нощ и ще бомбардират нашите лагери и селища, докато ги разрушат напълно и остане само пепел и горящо месо. Спомни си близката история. Евреите освободиха хиляда и двеста затворници за шест израелски войници, а по-късно изпратиха в изгнание повече от четиристотин палестинци, заради смъртта на един войник. Техният лидер е еквивалентен на десет хиляди еврейски войници, защото е повече от човек, той е жив символ на тяхната нация.
— Вие искате ужасна цена от мен — каза Баярат почти шепнейки. — Цена, която не съм готова да платя. Аз съм чакала цял живот за този момент, този единствен великолепен момент, който ще ме оправдае, че съм живяла изобщо.
— Мое дете… — започна жената.
— Не! Аз не съм ваше, нито ничие дете — каза Баярат с леден глас. — Аз никога не съм била дете. Muerte a toda autoridad!
— Не те разбирам…
— Не е ваша работа да ме разбирате. Както сама казахте, нямате власт над мен.
— Определено не, съгласна съм. Просто се опитвам да те вразумя, да те защитя.
— Разум? — прошепна Бая. — Докъде докара разумът вашите хора. Или моите хора? Вашите са поне в лагери, колкото и да са мръсни, но моите са преследвани като диви животни в планините, екзекутирани, клани на място — обезглавявани. Muerte a toda autoridad! Навсякъде те трябва да умрат.
— Моля те, скъпа моя — каза тъмнокожата жена, изражението й издаваше тревога при вида на хипнотизираната фигура пред нея. — Моля те, аз не съм ти враг, Амая.
— Сега го виждам — каза Баярат. — Вие се опитвате да ме спрете, нали? Вие имате въоръжен служител, който може лесно да ме убие.
— За да се стовари гневът на Бекаа върху нас? Ти си тяхната осиновена, най-облагодетелствана дъщеря, жена на мъртвия герой от Ашкелон, жена толкова почитана, че Съветът търси твоята помощ и завинаги ти дава благословията си. От това, което знам, Бекаа те е проследила до тази къща.
— Никога! Аз действам сама, без да ми се бърка никой.
— Сигурна съм, че смяташ така, но не съм се уверила. Ето защо тук никога няма да бъдеш наранена. Моля те, ти си пренапрегната и аз ти казвам отново, не съм ти враг, аз съм твой приятел.
— Но все пак ми казвате, че трябва да отменя операцията в Йерусалим. Как можете?
— Заради основанията, които току-що ти дадох — между тях унищожението на може би милион палестинци. Тогава вече няма да има палестинска кауза, защото сърцата на хората ще са изтръгнати.
— Те отнеха земите ни, децата ни, бъдещето ни, защо не и сърцата ни?
— Думи, Амая, глупави декларации…
— Те никога няма да отнемат душите ни!
— Още по-глупави думи. Душите не могат да се борят без телата. Човек трябва да оцелее, за да се бие. Ти най-много от всички хора би трябвало да знаеш това. Ти си върховният стратег.
— А вие? Коя сте вие сред всичко това, та да ме поучавате? — Баярат махна с ръка към стаята.
— А, това — красавицата без възраст леко се засмя. — Този образ на богатство и охолство, една комбинация, обозначаваща власт и влияние, защото едното следва другото в този материален свят. Всички ние го демонстрираме. Винаги имиджът е важен, нали? Няма нужда да ти казвам, че си imagiste extraordinaire119… Ние не сме толкова различни, Амая Акуире. Ти създаваш диверсии отвън, целещи да проникнат във вътрешността, аз, от друга страна, се движа във вътрешността и когато настъпи моментът, взривявам черупката с граната в ръка… Ти си тази граната, мое дете — и не ми казвай, че не си мое дете в тази кауза, тази свещена кауза — защото сега ти си моя дъщеря.
— Аз вече не съм ничия дъщеря! Избягах от смъртта, гледайки смърт.
— Ти си моя. Каквото и да си гледала, то е нищо в сравнение с това, което аз преживях. Ти говориш за Шатила и Сабра, но не си била там! Аз бях! Ти си мислиш, че искаш отмъщение, мое неарабско дете? Аз го искам далеч повече, отколкото ти някога изобщо би могла да си представиш.