Изумена, Баярат наблюдаваше как един мъж, когото тя едва разпознаваше, слиза бавно по стълбището. От едната му страна бе слугата Ахмед в роба, а от другата — полугола руса жена, която се движеше като котка. Човекът беше Несбит! Другите двама придържаха сенатора от Мичиган надолу по стълбите. Лицето му беше бледо, почти смъртнобяло, очите му — две керамични топчета, лишени от разум, изражението му — замръзнало, сякаш в транс. Носеше син халат, краката му бяха боси, вените — изпъкнали.
— Той е получил инжекцията си — каза домакинята на Бая меко. — Няма да те познае.
— Дрогиран ли е?
— Медицински, по предписание на отличен лекар. Той е двоен.
— Двоен?
— Раздвоена личност, Амая, Джекил и Хайд120. Без злото, единствено несбъднати желания… Накратко, след неговата женитба преди повече от четирийсет години, се случило едно трагично събитие, едно нападение, което повредило жена му физически и психически. С една дума, тя останала абсолютно фригидна. Актът на съвкуплението бил отблъскващ за нея, самата мисъл за него я довеждала до истерия и с основание. Тя била изнасилена от психопат, крадец, който проникнал в техния апартамент, вързал младия адвокат и го принудил да гледа изнасилването. От тази нощ нататък жена му не можела да изпълнява съпружеските си задължения. Въпреки това той бил предан съпруг и далеч по-лошо, религиозен човек. Не потърсил изход за своята напълно нормална сексуалност. Накрая, след като тя починала преди три години, мъката го разрушила, разрушила част от него.
— Как го открихте?
— Има сто сенатори и ние знаехме, че един от тях е Скорпион. Изучихме ги всичките по азбучен ред, всяко късче от живота им… За съжаление не открихме Скорпиона, но открихме един очевидно дълбоко обезпокоен човек, чиито чести и мистериозни отсъствия биваха прикривани от единствения близък приятел, неговата икономка от двайсет и осем години, жена около седемдесетте.
Несбит и двамата му пазачи слязоха до края на стълбището и минаха покрай вратата към всекидневната.
— Той не вижда нищо — прошепна Бая.
— Не, не вижда — съгласи се домакинята на Баярат. — След час и нещо ще прогледне, макар че няма да си спомня събитията от вечерта. Ще разбере, че е бил удовлетворен, едно вътрешно осъзнаване, което носи покой.
— Често ли го прави?
— Веднъж или два пъти в месеца, обикновено късно вечерта. В началото си тананика една странна мелодия от миналото. После, като сомнамбул се преоблича в напълно различни дрехи, които държи в гардероба на жена си. Дрехите съвсем не подхождат на сенатор, а по-скоро на някой преуспял мръсник, търсещ забавления. Кожено яке, често перука или барета, винаги тъмни очила, но никога никакви документи. Това са ужасни дни за икономката. Сега, когато това се случи, тя вика нас и ние го вземаме.
— Тя ви сътрудничи?
— Няма друг избор. Тя е добре платена, както и неговият шофьор-бодигард.
— И така вие го контролирате.
— Ние сме много специални приятели. Появяваме се, когато той има нужда от нас, но понякога, както сега, ние имаме нужда от него, от силата на неговата власт.
— Мога да видя това — каза Баярат ледено.
— Разбира се, максимумът ще бъде да научим кой в Сената е най-високопоставеният Скорпион, така че както Повелителите го контролират, да го контролираме и ние. Все пак да стане това е само въпрос на време. Твоите действия ще ни помогнат, тъй като всеки член на това тяло ще бъде изучен отново и в тяхната реакция към хаоса ще бъдат намерени слабостите, които са привлекли Ван Ностранд.
— Толкова ли е важно за вас?
— Не прави грешка, скъпа Амая, то е от жизнено значение. Повтарям това, което казах преди, ние имаме голяма симпатия, както и тесни връзки с Бекаа, но те не се разпростират до наемниците Скорпиони. Те са създания на Ван Ностранд и неговия луд компаньон в Карибите, наети са чрез шантаж и държани към яслите с пари — пари, които са нищожни в сравнение с това, което правят за Повелителите padrone и Ван Ностранд. Скорпионите нямат кауза, а страх от изобличаване и, разбира се, парите, които получават. За тези хора няма нищо свято, освен нещастното им съществуване, подхранвано от алчност и тревога. Те трябва да бъдат разбити, обезсилени… или наети от нас.
120
Герои на Р. Л. Стивънсън, олицетворение на доброто и злото в раздвоената личност — Бел. ред.