Премина през електронните врати на платформата, само за да види, че лимузината не беше там. Очевидно се намираха в район, където не се паркира. Тя беше раздразнена, но не сърдита. Успехът от пристигането на пакета я изпълваше. Той беше преминал не само през уредите на летището, но през скенерите на багажното, които действаха непрекъснато след експлозията в Тел Авив през седемдесетте години. Никой не знаеше, че в долната част на изпратената чанта има една ивица от черна стоманена нишка, не по-дълга от половин инч. Щом бъдеше изтеглена, тя активизираше тънките литиеви батерии и произвеждаше взрив с еквивалент на няколко тона динамит. Задействаше се чрез просто мръдване на стрелките на диамантения ръчен часовник на дванайсет и след трикратно натискане на коронката. Тя отново се почувства като десетгодишното момиченце, което беше забило ловния нож в испанския войник, който гладно, бясно разкъсваше девствеността й. Muerte a toda autoridad.
— И ако това не е мацето от кибуца Бар-Шоен — думите дойдоха като удар на светкавица, изгаряща мозъка й, разкъсваща мислите й. Тя се обърна, за да види непознатия, който изобщо не й беше непознат! Това бе някогашният тъмнокос агент на Мосад, сега изрусен, когото беше видяла на рецепцията в „Карилон“. — Само дето не мисля, че името е Рачела — продължи той. — Вярвам, че започва с Б, както при Баярат. Ние знаехме, че имаш колеги в Йерусалим и Тел Авив, така че къде по-добре да получаваш съобщения и пакети, освен на единственото място, където никой няма да помисли, че ще се появиш. Беше просто интуиция, но ние сме твърде добри с интуицията…
— Толкова отдавна беше, скъпи мой! — извика Баярат. — Прегърни ме, целуни ме, моя скъпа, голяма любов! — Баярат обгърна с ръце разузнавача на Мосад, под симпатизиращите погледи на тълпите на платформата. — Да дойдеш чак от кибуца Бар-Шоен! Ела вътре в кафенето. Ние трябва да говорим за толкова много неща.
Бая обхвана ръката му, дърпайки агента през разделящите се да ги пропуснат тълпи. След като преминаха вратите, тя поведе смутения израелец към най-близката и най-плътна опашка пред гишетата. Изведнъж изпищя, писъците й бяха пълни с невъобразим ужас.
— Това е той! — изкрещя Бая истерично, с разширени от уплаха очи и издути на шията вени. — Това е Ахмед Соут от Хизбула121! Вижте косата му, тя е боядисана, но това е той! Той уби децата ми и ме изнасили през войната. Как може да бъде тук! Извикайте полиция! Спрете го!
От опашката се откъснаха няколко мъже и заобиколиха офицера от Мосад, докато Бая изтича през вратите на платформата и се втурна срещу еднопосочното движение.
— Измъквай се оттук! — изрева тя, спирайки бавно приближаващата се лимузина, като заудря по стъклото и скочи на задната седалка при сащисания Николо.
— Накъде, мадам? — попита шофьорът.
— Към най-близкия по-приличен хотел по възможност — отговори Бая, останала без дъх.
— Има няколко тук до летището.
— Най-добрият тогава.
— Basta, сеньора! — каза Николо, впивайки в нея големите си тъмни очи, докато затваряше стъклената преграда, която отделяше шофьора от задната част на лимузината. — През последните два часа аз се опитвам да ти говоря, но ти отказваш да слушаш. Сега ще слушаш.
— Има много неща, за които да мисля, Нико. Нямам време…
— Сега ще имаш време или аз ще спра колата и ще сляза.
— Ти ще какво? Как смееш?
— Няма какво да смея, сеньора. Просто ще кажа на шофьора да спре и ако не спре, ще го принудя.
— Ти си едно нагло дете… Добре, ще те изслушам.
— Аз ти казах, говорих с Анжелина…
— Да, да, чух те. Актьорите в Калифорния стачкуват и тя долита у дома.
— Тя ще долети първо във Вашингтон и ние ще се срещнем в два часа на Националното летище.
— Това е изключено — каза Баярат твърдо. — Аз имам планове за утре.
— Тогава ги прави без мен, лельо Кабрини.
— Ти не трябва да ходиш на тая среща!
— Не съм твоя собственост, сеньора! Говориш ми, че имаш велика кауза и убиваш хора, защото казваш, че искат да спрат тази твоя кауза, макар че аз не мога да разбера как може една прислужница на острова и един шофьор да бъдат толкова важни…
— Те щяха да ме предадат, да ме убият!
— Така ми каза, но не ми каза нищо друго. Даваш ми толкова много заповеди, които не разбирам. Ако тази твоя велика кауза е толкова полезна и добродетелна, та чак е подкрепяна от Църквата, защо трябва да се правим на хора, които не сме?… Не, аз вече си мисля, че няма да видя нито една лира в Неапол. Затова ти повече няма да ми даваш заповеди, нито да ми казваш, че не мога да се виждам с Анжелина. Аз съм силен и не съм глупав. Ще си намеря работа — може би папа Капели ще ми помогне, след като му кажа истината, а аз ще му кажа истината.