— Спри, смущаваш ме. Моят брат е по-висок от мен.
— Срещнах го, разбира се. Той е животно. Лицето му е безизразно, очите — глупави, и мисли бавно.
— Той е добро момче, сеньора, и много по-силен от мен! Ако някой не се държи добре със сестрите ни, той го хвърля на пет метра. Аз успявам само на два-три.
— Кажи ми, Нико, ти учиш ли се от него?
— Трябва. Той е по-голям и защитава семейството, откакто татко умря.
— Да, но уважаваш ли го?
— Сестрите ми и трите го обожават. Той сега е padrone и се грижи за всички нас със силата си.
— Но ти, Нико, ти? Обожаваш ли го?
— О, стига, сеньора, това е non importante126.
— За мен е важно, мое скъпо момче, защото искам да знаеш защо беше избран!
— За какво?
— Друг въпрос, на който няма да отговоря. Кажи ми! Какво е твоят по-голям брат за теб?
— Ооох — потръпна Николо, поклащайки глава. — Ако искаш да знаеш, той използва силата си, не мозъка. Всичко, за което го е грижа, е да работи на доковете с мускулите си. Той ще прави това, докато се появи друг lupo127, който ще го убие. Stupido128!
— Ето сега разбираш! Аз търсех съвършенството и намерих теб.
— А аз мисля, че ти си pazzo129. Може ли да се обадя на Анжелина, на Анжел в Бруклин, в Ню Йорк? Сигурно вече е пристигнала.
— Разбира се. Проведи си любовния разговор, но не по-дълго от десет минути.
— Бих искал да говоря с нея насаме.
— Naturalmente — каза Бая, излезе от стаята и затвори вратата.
19,09
Хайторн беше на път да избухне! Всеки човек, за който той и Филис Стивънс можаха да си спомнят от разузнавателните агенции във Вашингтон, беше или „неоткриваем“ или „свършил работния ден“, или „не им се говореше с капитан, за когото не бяха чували нищо“. Употребата на израза Момиченцето-кръв не им говореше нищо. Нямаше никой, който да поеме отговорност, защото на никого не беше даден достъп до решенията. Това беше върховната степен на безотговорността. Никой не беше в състояние на предаде тревогата, защото никой нямаше властта да стигне до властите. Не бяха упълномощени да го направят! Диспечерът на Белия дом реагира най-лошо:
— Ние получаваме такива обаждания по дузина пъти на ден, сър. Ако имате доказателства, обадете се на тайните служби или на Пентагона.
Тайните служби бяха категорични.
— Вашето позвъняване е взето под внимание, сър, и можем да ви уверим, че президентът е в безопасност. Ние имаме да вършим работа, капитане, както, сигурен съм, и вие. Довиждане.
Тайръл не можеше да позвъни в Пентагона. Максимум Майк Майерс щеше да бъде предупреден. Шефът на Скорпионите щеше да прекъсне всички комуникации.
Брус Палисър, държавният секретар, беше изчезнал, както и партньорът му в Израел, полковник Даниел Абрамс от Мосад. Какво ставаше?
Телефонът на верандата звънна и Филис Стивънс, която беше най-близко, се втурна към него.
— Тай! — извика тя. — Израел е. Червеният телефон! Успяхме!
Хайторн скочи от стола и хукна да грабне слушалката.
— Аз съм на ваша страна — каза той. — Кой е?
— Нека да бъдем наясно един с друг — каза гласът от Йерусалим. — Кой сте вие?
— Бивш капитан Тайръл Хайторн, временен аташе на държавния секретар Палисър и връзка на капитан Хенри Стивънс от морското разузнаване. Ако трябва да обяснявам последното, вие не би трябвало да сте на този телефон.
— Няма нужда, капитане.
— Какво открихте, Йерусалим?
— Ужасни новини, но трябва да ги знаете… Полковник Абрамс е бил убит на Шафарат. Полицията откри тялото му само преди минути…
— Съжалявам, наистина съжалявам. Абрамс е изпратил двама агенти, за да се свържат с Палисър…
— Знам, аз подготвих документите им. Аз съм… аз бях личният помощник на полковник Абрамс. Вашият секретар е оставил за полковника шест телефона за връзка с него, когато се върне. Между тях беше и червената линия към вас на телефона на капитан Стивънс.
— Можете ли да ми кажете нещо?
— Да, мога и се надявам да ви помогна. Ключът е сенатор Несбит от Мичиган. Това беше информацията, която нашите агенти носеха за господин Палисър.
— Сенатор от Мичиган? Какво означава това, по дяволите?
— Не знам, капитане, но това е информацията, която нашите офицери трябваше да предадат на господин Палисър. Според полковник Абрамс било съвършено секретно и не можел да се довери дори на дипломатическите канали.
— Благодаря ви, Йерусалим.
— За нищо, капитане, и ако научите какво е станало с нашите агенти, ще сме ви задължени, ако веднага ни се обадите.