Выбрать главу

— Ако науча, ще разберете. — Тайръл затвори телефона. Той беше напълно объркан.

19,32

Нещо се бе объркало! Лимузината на Несбит закъсняваше почти двайсет минути! Това не беше обичайно поведение за един нестабилен политик, който с едно появяване в Овалния кабинет можеше да осигури стотици милиони за щата си, осигурявайки си преизбирането в Сената… Ще бъдете взета точно в седем и петнайсет. Малко рано е, но в случай, че движението е натоварено… Помощникът на Несбит. Точно седем и петнайсет… О, господи! Да не би Несбит да е получил една от своите кризи? Да не би изведнъж да се беше превърнал в патетичен старец, обличащ странни дрехи и перуки, избягал от пазачите си и бродещ из пълните със секс улици на града? Беше ли неговото друго аз надвило в този славен, почти най-важен момент за един живот, който започна като ад в Пиренеите? Тя не можеше да приеме това. Нямаше да приеме това!

— Николо, скъпи мой! — каза Баярат. Студеният й глас отричаше ласката. — Стой тук и внимавай за колата на сенатора. Аз ще отида до най-близкия обществен телефон.

— Per certo130 — отговори високото докерче, стоящо пред входа. С бляскавия си вид той поразяваше минувачите и погледите им залепваха за него, сякаш виждаха някаква знаменитост, която не можеха да познаят, или филмова звезда, чието име не можеха да си спомнят.

От телефона до рецепцията Бая набра номера в Силвър Спринг.

— Аз съм — каза тя. — Имаме тревога.

— Можеш да говориш, Амая, в безопасност сме — гласът на дребната арабка бързо я успокои.

— Лимузината на Несбит закъснява твърде много, за да е нормално. Той в ред ли е?

— Получи пристъп следобеда, но докторът…

— Не може да бъде — прошепна Баярат гърлено. — Тогава аз трябва да отида сама. Срещата ми е предвидена.

— Опасявам се, че не е така. Тя е извън протокола и никога няма да можеш да влезеш без него.

— Ще вляза, щом трябва. Скорпионите са се обърнали срещу мен! Те се опитват да ме спрат. Те са хванали Несбит.

— Това е напълно възможно, скъпа моя, защото за тях съществуващото положение е добро, а ти ги заплашваш. Но не прави нищо прибързано. Изчакай. Аз ще се свържа с колата на сенатора по другия телефон.

Баярат остана до телефона. Тялото й беше напрегнато, изражението й сякаш беше от бетон. Изведнъж усети една фигура до себе си и се обърна. Без да издава шока си, тя се вгледа в скъпо облечената жена от Палм Бийч, на средна възраст, със синкава коса и зъби, твърде големи за устата й. В лявата си ръка тя държеше голяма зелена полуотворена чанта. Дясната й ръка стискаше дръжката на пистолет.

— До тук си — каза Скорпионът.

— Какво мислиш, че ще спечелиш, освен хиляди ножове в гърлото си, с твоето действие? — попита Бая ледено.

— Какво печелим ние, ако провалиш това, което имаме? — каза лидерката на обществото в Палм Бийч.

— Небеса, такъв език от една матрона на богатите?

— Такава и ще остана, госпожице от долината Бекаа — каза жената.

— Грешиш много — натърти Баярат спокойно. — Бекаа е с вас и винаги е била с вас. Нашият общ padrone го доказа.

— Той е мъртъв — прекъсна я жената. — Островът го няма, всички знаем това. Сега не можем да се свържем с никой от първите пет. Всеки е отрязан и единствената причина може да си ти!

— Нека поговорим, но не тук — каза Бая, окачвайки слушалката. — Този разговор е без значение, а ти, разбира се, не можеш да ме застреляш тук, във фоайето на хотела. Ще бъдеш хваната или застреляна… Ела, има страничен изход за дипломатически коли, можем да говорим там. Уверявам те, че ще се съобразявам с пистолета ти. Ще се подчинявам. Аз нямам оръжие. — Те пресякоха фоайето към страничните врати и Баярат продължи. — Кажи ми, питам те само като комплимент, как ме намери?

— Сигурна съм, че няма да се изненадаш, като ти кажа, че аз съм много известна във Вашингтон — каза жената, вървейки отдясно на Бая. Дулото на пистолета й от време на време докосваше нейното бедро.

— Нищо не ме учудва, когато става въпрос за теб…

— Фактът, че съм Скорпион например…

— Ни най-малко… Как ме откри?

— Знаех, че ти и момчето сте се покрили, очевидно под чужди имена, но че не сте могли да промените външния си вид. Поне не неговият. Накарах секретарката си да провери във всички елегантни хотели за хора с вашите описания. Обясних, че моят съпруг е забравил имената ви и къде сте отседнали. Един съвсем нормален негов навик. Останалото беше лесно, мадам Балзини.

— Колко гениално! — каза Бая, отваряйки вратата към шумното тунеловидно пространство, откъдето имаше връзка с непрестанното движение. — Нищо чудно, че си избрана за Скорпион.

вернуться

130

Ясно. — Бел. ред.