— Те са добри хора, трябва да ви кажа. Президентът е толкова ентусиазиран да се срещне с вас двамата. Той ми каза лично, че мисли, че е срещал барона и неговия син — вашият баща — когато се е приземил в Анцио през Втората световна война. Спомена, че много от едрите собственици са ни помагали. Тогава е бил лейтенант.
— Напълно възможно — каза contessa. — Семейството ни беше срещу фашистите от самото начало. Докато претендираха, че са лоялни към тази свиня, дучето, те работиха с партизаните, помагайки на свалените пилоти да избягат.
— Тогава ще имате за какво да си говорите.
— Простете ми, сенаторе, но аз съм родена след войната…
— Ами естествено, разбира се.
— Моят брат е доста по-стар от мен.
— Не съм искал да кажа, че сте била там, контесо.
— Non importa131 — каза Баярат, погледна Николо и се усмихна. — Не съм родена много след това.
Лимузината пътуваше на изток във вашингтонския сумрак. Щяха да пристигнат в Белия дом за петнайсет минути.
19,33
Операторът на червената линия даде на Хайторн телефона в къщата на сенатор Несбит. Отговори жена, която или не знаеше нищо, или отказваше да каже онова, което знае.
— Аз съм само икономка, сър. Сенаторът не ми казва къде ходи, аз не го и очаквам. Просто се грижа ястията му да са готови, когато ги поиска.
— Проклятие — изрева Тайръл, затръшвайки бежовия телефон.
— Опита ли в офиса му? — попита Филис, излизайки на верандата.
— Разбира се. Телефонният секретар бълва баналности. „Сенаторът или член на неговия екип ще се свържат с вас, ако оставите вашето име, адрес и телефон. Сенаторът винаги е на разположение“ — и така нататък!
— Ами неговият екип? — настоя вдовицата.
— Да, но аз нямам представа кого да търся?
— Хенк имаше — каза Филис и се приближи към едно малко шкафче от масивно дърво с ориенталски резби по него и лампа отгоре. — Тук държеше важни адреси и телефони — каза тя, наведе се и пръстите й започнаха да опипват дясната страна. — Боже мили, той го е заключил, а аз не знам комбинацията.
— За какво говориш, Фил?
— Това е китайска кутия. Купихме я преди години от Хонконг. За да се отвори, трябва да се натискат резбованите фигури в някаква последователност.
— Как ще я отворим?
— Разбий я — Филис Стивънс взе тежката лампа и извади кабела. — Разбивай я, Тай!
Хайторн блъсна с долния тежък край на лампата няколко пъти по шкафчето. При седмия удар то се разпадна и двамата започнаха да вадят съдържанието на различните отделения.
— Ето я — възкликна вдовицата на Хенри Стивънс, като измъкваше една дебела папка. „Камара и Сенат“. Всичко е тук!
Първият човек, с който Хайторн се свърза без телефонен секретар, не беше от главните в екипа на сенатора. Той беше помощник на средно ниво, името му започваше с буквата А.
— Има слухове, че тази вечер той ще ходи в Белия дом, но не съм в течение на подробностите. Току-що се присъединих към екипа, но имам степен магистър по политически науки…
— Браво, браво — каза Тайръл, затвори и се обърна към Филис. — Трябва да потърсим някой от по-висок ранг — добави той.
— Ето един добър избор — каза Филис.
Второто позвъняване беше до личната секретарка на Несбит. Думите й накараха Тайръл да замръзне, а острата болка в гърдите му да избухне, разпространявайки се по цялото тяло.
— Наистина е чудесно, капитане. Сенаторът има частна среща с президента тази вечер. Той придружава контеса Кабрини и нейния племенник, сина на един много богат италиански барон, който ще инвестира…
— Контеса и нейният племенник? — прекъсна Тайръл. — Жена и младеж?
— Да, сър. Предполагам, че не би трябвало да го казвам, но това е голям успех за моя шеф. Всички тези милиони в нашия щат…
— Кога е срещата?
— Около осем часа. Между осем и осем и петнайсет. в Белия дом винаги са гъвкави при тези частни неофициални срещи.
— В помещенията на семейството на президента ли ще се срещнат?
— О, не, сър. Първата дама беше против това, особено след като внуците им са наоколо. Ще бъде в Овалния кабинет.
Хайторн, със смъртнобяло лице, затвори телефона.
— Баярат е на път към Белия дом! — прошепна той. После извика. — Младежът е с нея! Исусе! Патрулът навън, Фил, добър ли е?
— На тях не им е разрешено да напускат, Тай.
— А аз нямам време да ги освободя. Но знам пътя и имам патрулна кола от Държавния департамент със сирена.
— Тръгваш сам?
— Нямам избор. Не мога да се свържа с Палисър. ЦРУ или не са в течение, или, по-лошо, се правят, че нищо не знаят. В Пентагона е невъзможно, тайните служби не ме слушат, а полицията би ме поставила в усмирителна риза.