— Сега знаете истината, famiglia Capelli141 — каза Николо, седнал нервно на един стол. Гръдният му кош беше бинтован под якето, лявата ръка — в гипс. Седяха в голямото жилище над магазина за деликатеси. — Аз съм само докер от Портичи, макар да ми казваха, че едно голямо семейство в Равело ще ме приеме като роден син, защото е загубило собствения си син, който приличал на мен… Не мога да направя това, защото съм грешен към себе си. Достатъчно дълго съм лъгал хората.
— Не бъди толкова строг към себе си, Паоло… Нико — каза Анжел Капел от единия стол сред стаята, тактика, измислена от собствения й мнителен баща. — Моят адвокат разговаря с хората от Белия дом…
— Нейният „адвокат“, папа! — извика по-малкият брат на актрисата. — Анжелина има адвокат!
— Basta! — каза бащата. — Може би ако работиш достатъчно упорито, ти би могъл да станеш avvocato на сестра си… Какво каза този адвокат, Анжелина?
— Това е правителствена работа, татко, всичко е в тайна. Николо прекара последните четири дни в изолация, беше разпитван от дузина служители и каза всичко, което знае. Имаше някои, които искаха да го пратят в затвора за години, но нашите закони изискват да има съд. На всеки обвинен в престъпление се гарантира адвокат за защитата му. Моят адвокат ми обеща да покани най-добрите специалисти да осигурят неговата защита. — Анжел Капел, родена Анжелина Капели, спря и се изчерви леко, усмихвайки се на Николо. — Естествено, ще бъде дадена широка гласност и, казаха ми, ще има големи неудобства за доста хора от правителството, които са помагали на тази терористка, защото са мислили, че могат да получат пари от нея.
— Наистина? — избухна Капели. — Това е incredibile142.
— Не, папа. Според твърденията на пехотинците и офицера от разузнаването те са чули как жената е заповядала Николо да бъде убит. Убит, папа!
— Madre de Dio143 — прошепна госпожа Капели, гледайки Нико. — Той е такова добро момче, може би не съвършено, но не е cattivo144.
— Не, не е, мамо. Той идва от улицата, както много от нашите хора, които се свързват с бандити и вършат престъпления. Но за него това е вече минало. Колко докери в Италия са ходили в гимназия? Нико е ходил.
— Тогава няма ли да отиде в затвора? — попита братът на Анжелина.
— Не — отговори Анжел. — Щом се закълне, че няма да казва нищо, те ще приемат, че той е бил просто кукла, un fantoccio145, папа, на тази ужасна личност. Адвокатът е уредил документите и Нико ще ги подпише днес следобед.
— Scusa146 — каза старият Капели. Очите му бяха разширени от гняв. — Твоят приятел тук — barone-cadetto, този Паоло или Николо, говореше за много пари в Неапол, да не смятаме тези в плика, за които аз би трябвало да работя шест месеца…
— Всичко е там, папа — отговори Анжел. — Моят адвокат се свърза с банката в Неапол… Инструкциите бяха ясни. Ако Николо Монтави от Портичи, с редовни документи, поиска да ги изтегли, те ще му ги дадат. В случай на смърт те се връщат на депозиралия ги в банката. А ако и двамата не ги потърсят в срок от шест месеца, ще бъдат прехвърлени в тайна сметка в Цюрих.
— Всичко това е вярно, сеньор Капели — каза Николо. — Аз нищо не знаех за тази работа, освен че ще бъде sciarada147, игра за пари, която, да си призная, докерите от Портичи често играят.
— И ти все още можеш да вземеш тези пари?
— Не е било предвидено да стане така — отбеляза докерът. Изблик на гняв мина през лицето му и той затвори очи за миг. — Както Анжелина ви каза, тя нареди да ме убият — прибави той с кротък глас.
— Но стана точно така — възкликна Анжелина. — Моят адвокат каза, че всичко, което трябва да направим, е да отлетим до Неапол, до банката, и Нико да вземе парите.
— Вие двамата да отлетите?
— Той е innocente148, папа. Ще сбърка самолета.
— Колко пари има там?
— Един милион долара.
— Вземи твоя avvocato с теб, Анжелина — каза Анжело Капели, закривайки лицето си с вестник. — Ако твоят адвокат е като оня agente149 червеят, който ти смени името, проклинам го и него.
Скъпа Кати,
Беше чудесно да те видя вчера и да узная, че след още някои процедури ще си о’кей. Изглеждаше страхотно, между другото, но при теб това винаги е така. Пиша ти това писмо, за да не можеш да ми говориш ония неща за по-старшия офицер или да се държиш с мен, сякаш съм твоят по-малък брат, който винаги се губи в магазина. Оценявам отпуската, която ми дадоха, но истината е, че не ме е много грижа за нея. Често съм ти разказвал за моя баща, че е доста известен адвокат, но предполагам не съм ти споменал, че татко се оттегли тази година. Той не е толкова млад, Кати. Можеш спокойно да кажеш, че двамата със сестра ми сме били късни бебета, тъй като нашите бяха поне на четирийсет. Татко твърдеше, че затова аз и Сис имаме такива мозъци, защото неговият и на мама са били напълно развити, което, разбира се, не би срещнала в никоя научна студия за наследствеността. Но няма особени причини да си ходя в къщи, защото родителите ми не се задържат много там. Те пътуват из Европа като две деца, а когато им омръзне, ще отидат другаде — последния път чух за някакво място, наречено Аделаида, в Австралия, тъй като имало хубаво казино. Мама обича хазарта, а татко обича да изпие по няколко бърбъна с чужденците. Мислех да отида да видя малката си сестричка, с нея винаги сме се разбирали добре, но тя сериозно се среща с някакъв младеж. Той пък иска да я открадне от сегашната й работа, предлагайки й вицепрезидентско място. Когато й се обадих, тя каза: „Не смей да се появяваш сега, братко, защото той и на тебе ще предложи работа!“ Предполагам, че има право, Кати. Детето е добро, много изобретателно, но повечето от това, което знае, е научила от мен. Господи, аз ще бъда страхотен удар за всеки в частния сектор! О’кей, о’кей, може би малко преувеличавам, но знам достатъчно, за да стоя надалеч.