„Обекти: зряла жена, която пътешества с мъж, приблизително двойно по-млад от нея.
Детайли: описанията са непълни, но може да бъдат Баярат и младият й придружител, забелязани в Марсилия. Имената от кораба от остров Сейнт Мартин: фрау Марлене Рихтер и Ханс Бауер, внук. Баярат няма навика да използва немски имена, нито е установено, че говори немски. Не се изключва възможността да го владее.
Контакт: инспектор Лорънс Мейджър, шеф на островната охрана на Сейнт Бартелеми.
Посредник: името се предоставя при нужда.
Метод/операция: да се доближават обектите отзад, с извадено оръжие. Извикване на името Баярат и готови за стрелба.“
Доминик хвърли бърз поглед към следобедното слънце през прозореца, докато пъхаше листа в плика. Върна го обратно в памучното яке. Като се изправи, тя погледна голото тяло на леглото. Нейният великолепен любовник беше излъгал. Капитан Тайръл Хайторн от „Олимпик Чартърс“, САЩ, Вирджинските острови, беше отново командирът Хайторн от морското разузнаване както в Амстердам. Вербуван беше да преследва една терористка от долината Бекаа, чието пътешествие е било проследено от Марсилия до Карибско море. Колко трагично и колко трагикомично, мислеше Доминик, докато отиваше до бюрото и си прибираше чантата. После застана до нощното шкафче и пусна радиото. Постепенно увеличи звука до край. Яростният ритъм на островната музика изпълни стаята. Хайторн не се помръдна.
Толкова ужасно, толкова ненужно… Такава болка. Тя не смееше да признае, а когато го отричаше, увеличаваше раната. Беше измислила едно същество, което в истинския си живот трябваше да убива, за да живее. Ако имаше един състоятелен съпруг, който да поддържа нейните каузи… Де да беше всичко това толкова просто, толкова лесно, но не беше! Тя обичаше Хайторн, ума му, тялото му, дори неговото страдание, защото го разбираше. Но това беше реалният свят, не фантазия.
Тя отвори чантата си и бавно, внимателно изтегли малък автоматичен пистолет. Постави го срещу възглавницата, подвита над лявото слепоочие на Хайторн. Нейният показалец се сви над спусъка, на милиметри от изстрела, а музиката — регато-калипсо, стигна до кресчендо… Тя не можеше да го убие! Ненавиждаше се, но не можеше да го направи! Обичаше този мъж толкова силно, както беше обичала героя от Ашкелон!
Амая Баярат върна пистолета си в чантата и излезе от стаята.
Хайторн се събуди. Главата го цепеше, очите му виждаха неясно. Внезапно осъзна, че Доминик не е до него в леглото. Къде беше тя? Той скочи на крака, моментално изтрезнял, и потърси старомодния телефон. Видя го на отсрещната масичка до леглото и се хвърли през чаршафите. Вдигна слушалката и набра оператора.
— Жената, която беше тук! — извика той. — Кога излезе?
— Преди повече от час — каза чиновникът от рецепцията. — Една красива лейди.
Тайръл тръшна слушалката. Влезе в малката баня и напълни мръсния умивалник със студена вода. Потопи лицето си в нея, а мислите му бяха на остров Саба. Със сигурност тя нямаше да се върне в Париж, без да види чичо си още веднъж… Преди това той трябваше да се свърже с Джефри Кук на Вирджин Горда, дори само за да му каже, че разходката му излезе провал.
— Кристиянстед беше същата дупка, старо момче, както и Ангуила — каза Кук от Вирджин Горда. — Струва ми се, че всички гонихме вятъра. Връщаш ли се този следобед?
— Не, ще проследя още нещо.
— Открил си нещо?
— Открих и го загубих, Джеф. Важно е за мен, не за теб. Ще се обадя по-късно.
— Моля те, направи го. Имаме още два доклада, които Жак и аз ще вземем.
— Остави на Марти координатите, където мога да те намеря.
— Механикът ли?
— Да, същият.
Поплавъкът на самолета-амфибия се допря до спокойната повърхност и се спря в полукръглото укритие от отвесни скали на частния остров. Пилотът направи маневра със самолета към късия док, където ги чакаше един пазач, въоръжен с пушка с къса цев. Мафиотът хвана крилото, което беше над дока, и задържа самолета неподвижен, докато Баярат стъпваше на поплавъка. Тя хвана ръката му, оставила крилото, и скочи на дока.
— Padrone прекара добре днес, сеньора — каза мъжът със силен акцент, като викаше, за да бъде чут през шума на витлата. — „Да те виждам отново е по-добро от всички терапии в Маями“, пееше той в банята, докато го миех.
— Можеш ли да оправиш нещата тук? — попита Баярат бързо. — Трябва да отида при него веднага.
— Какво има да се оправя, сеньора? Ще избутам крилото към водата, нашият amico silenzioso20 ще направи останалото.