— Точно на това разчитаме. Някой ще посети тази яхта. Трябва да я посетят. Ние сме направили късо съединение и някой трябва да слезе в яхтата, да открие повредата и да вземе получените съобщения. Това е съвсем просто, Тай. Те не знаят, че сме ги открили, и щом някой доближи тази яхта, ще го заловим.
— Нещо не е наред — каза Хайторн. — Нещо не е наред, но не знам какво е то.
Последните лъчи на избледняващата луна се изгубиха над небето на Маями. Една видеотелескопична камера беше подготвена на яхтата в морето така, че всеки един образ се проектираше на екран в приемателен пункт на двеста ярда от бреговата линия. Трима агенти от Федералното бюро за разследване държаха очите си отворени, като се редуваха на масата, където един червен телефон с единствен черен бутон щеше моментално да ги свърже и с ЦРУ, и с военноморското разузнаване във Вашингтон. Някой потропа отвън.
— Истинска гадост — каза агентът на пост, като стана от стола си, за да отвори вратата. — Пицата е тук, а аз не мога да си хапна.
Двамата му компаньони отвориха очи, както си стояха по столовете. Те останаха ококорени, когато вратата се отвори.
За по-малко от четири секунди тримата агенти бяха избити. Лежаха проснати на пода. Кръвта им квасеше надупчените от куршуми тела. На телевизионния екран яхтата в пристанището избухна. Остри, назъбени пламъци се издигнаха към небето на Маями.
6.
— Боже всевишни! — ревеше по телефона Стивънс към Хайторн на Саба. — В Маями имаше масово убийство! Те знаят всичко! Всичко, което ние правим!
— Което означава, че при вас има изтичане на информация.
— Не мога да го повярвам.
— Повярвай ми, истина е. Ще съм обратно на Горда след час или нещо такова…
— По дяволите Горда, взимаме те от Саба. Нашите хора с картите казват, че е близо до набелязания район.
— Вашият самолет не може да се приземи на тази полоса, Хенри.
— По дяволите, може. Проверих го от нашето въздушно управление — имате почти три хиляди стъпки дължина на пистата, най-много да се наложи да се справят на реверсивен ход39. Искам да изследваш тези координати, това е всичко, което ни остана. Ако нещо се обърка, предприемай всякакви действия, които смяташ за необходими. Самолетът е под твое командване.
— Сто квадратни мили между Анегада и Невис? Да не си се побъркал.
— Дай по-добро предложение! Имаме работа с психопат от женски пол, който може да скарва правителства. Откровено, от това, което научих за нея, се страхувам, Тай, наистина се страхувам.
— Нямам по-добро предложение — призна Хайторн спокойно. — Ще зарежа Горда и ще чакам тук. Надявам се, че от Патрик ще пратят добър пилот.
АВАК-II се появи от запад в небето, широк, чипонос, непривлекателен самолет с грамаден диск, стърчащ над корпуса. Суперсекретният самолет се сниши, но вместо да се приземи, се издигна към края на пистата. Направи кръг и повтори процедурата за втори път. Като го наблюдаваше, Тайръл дойде до заключението, че са загубили ума си, щом го пращат на тази писта. При третото приближаване тромавият самолет изглеждаше, че плава несигурно надолу, близо до края на лентата. Неговите реактивни двигатели зареваха на реверсивен ход.
— Хей! — извика диспечерът от кулата. Очите му бяха широко отворени, дишането му — пресечено. Гледаше как самолетът спря на неколкостотин стъпки от полосата, а после обърна и даде назад. — Този пилот е адски добър! Никога не съм виждал подобно нещо на Саба. Той пилотира една бременна крава!
— Тръгвам — каза Хайторн и се запъти към вратата. — Ще ти се обадим, или аз или моите хора. Вземи парите.
— Както казах снощи, ще бъде забавно.
Тайръл изтича на аеродрума, когато страничната врата на АВАК-II се отвори и един офицер, последван от старши сержант, спусна разгъващата се метална стълба и се изправи.
— Страхотно приземяване, лейтенант — каза Хайторн, след като забеляза сребърната нашивка на офицерската яка.
— Опитваме се да предадем електронната поща, приятел. — Той беше без шапка, със светлокестенява коса и говореше с южняшки акцент. — Ти ли си механикът тук? — попита той, като гледаше омазания с грес комбинезон на Тайръл.
— Не, аз съм багажът, който трябва да вземете.
— Лъжеш ли?
— Накарай го да се легитимира — каза по-възрастният старши сержант, а дясната му ръка стоеше заплашително в десния джоб на якето.
— Аз съм Хайторн!
— Докажи го — продължи сержантът спокойно. — Не ми приличаш изобщо на командир.
— Аз не съм командир… Е, бях някога, но сега не съм. Господи, нима Вашингтон не ви обясни? Всичките ми документи сега са на дъното на пристанището.