— Бях разменил груби думи с него, нищо повече! Тръгнах си и пих вино.
— О, разбира се, че си го убил, след като си изпил толкова вино. Когато те намерили в малката уличка, ти си бил в несвяст, докато разбереш, че има въже около врата ти, а краката ти са на ръба на пристана… И колко седмици те крих, местейки се от едно място на друго, докато отрепките от пристанището душеха за теб, решени да те убият начаса?
— Не разбрах защо беше толкова добра към мен.
— Имах си причини… и все още ги имам.
— Господ ми е свидетел, Каби — каза младият мъж, все още втренчен в трупа на прислужницата, — аз дължа живота си на теб, но никога… никога не съм очаквал подобно нещо.
— Би ли се върнал тогава в Италия, в Порбичи, при твоето семейство, да посрещнеш отредената ти смърт?
— Не, не, разбира се, не, сеньора Карбини.
— Добре дошъл в нашия свят, мили мой палячо — каза жената, като се усмихваше — Скачай зад борда, мой скъпи Нико… Сега!
Младият мъж направи каквото му беше казано.
Дьозием5, Париж
— Това е тя — каза мъжът зад бюрото в тъмния офис. На дясната стена беше провесена подробна карта на Карибско море, по-специално на малките Антили — блещукащи сини петънца с остров Саба в центъра. — Може да приемем, че тя е плавала през прохода Анегада, между остров Дог и Вирджин Горда — това е единственият начин да оцелее в това време. Ако е оживяла.
— Вероятно не е — каза помощникът, който седеше пред бюрото и се взираше в картата. — Това сигурно ще ни улесни живота.
— Разбира се, че ще го улесни. — Шефът на Дьозием запали цигара. — Но за вълчицата, която оживя през най-лошото в Бейрут и долината Бекаа, искам неопровержими доказателства, преди да снема преследването.
— Познавам тези води — каза вторият мъж, който стоеше отляво на бюрото. — Бях изпратен до Мартиника по време на съветско-кубинската заплаха и мога да ви кажа, че ветровете могат да бъдат коварни. От това, което знам за разрушителната мощ на тези морета, предполагам, че не е оживяла, още по-малко с една платноходка.
— Сигурен съм, че е оживяла. — Шефът на Дьозием говореше остро. — Не мога да си позволя да предполагам. Познавам тези морета само по карта, но виждам доста естествени заливчета и малки пристанища, в които тя би могла да се отбие. Изучавал съм ги.
— Не е така, Анри. На тези острови ураганите духат една минута по часовниковата стрелка, а следващата минута — обратно. Ако такива закътани места съществуваха, те щяха да бъдат отбелязани и биха били населени. Аз ги познавам. Да ги изучаваш по картата е само едно упражнение, съвсем различно от това, да търсиш съветска подводница. Казвам ти, че не е оживяла.
— Надявам се да си прав, Ардисон. Този свят не може да си позволи Амая Баярат.
ЦРУ
Ленгли, Вирджиния
В облицования в бяло приземен телекомуникационен комплекс на ЦРУ една изолирана, заключена стая беше запазена за група от дванадесет аналитици, девет мъже и три жени, които работеха денонощно на смени по четирима. Те бяха полиглоти, специалисти по международния радиотрафик. Тук бяха и двамата най-опитни шифровчици на управлението. На всички беше наредено да не разказват на никого за дейността си, като семействата не правеха изключение.
Един мъж на около четиридесет, с риза с навити ръкави, се завъртя облегнат на въртящия се стол и погледна колегите си от среднощната смяна — една жена и други двама мъже. Беше почти четири сутринта, половината им смяна беше минала.
— При мене май има нещо — каза той, без да се обръща към някого.
— Какво? — попита жената. — Нощта е тъпа, що се отнася до мен.
— Направи я интересна, Рон — каза мъжът, който беше най-близо до говорещия. — Радио Багдад ме унася в сън със своите безсмислици.
— Опитай Бахрейн, не Багдад — каза Рон, вдигайки една разпечатка, излязла от принтера и положена в кошчето за събиране на разпечатки.
— Как върви с богатите народи? — третият мъж вдигна поглед от екрана на компютъра си.
— Това е много точно — богатите. Нашият източник от Бекаа подхвърли, че половин милион щатски долара са били прехвърлени на кодирана сметка в Цюрих, предназначени за…
— Половин милион? — прекъсна го вторият мъж. — За тях това е кокоша курешка.
— Не съм ви казал за къде е предназначена сумата, нито начина на прехвърлянето й. Банката на Абу Даби, до Цюрихската швейцарска кредитна…
— Но това е маршрутът на долината Бекаа — изненадано каза жената. — Местоназначение?
5
Френското контраразузнаване, ориентирано към международната престъпност. Друго наименование — Втори отдел, Второ бюро. — Бел. ред.