— Къде си ходил на училище? — попита бързо Бая, като сядаше до краката му на леглото.
— Бях обучаван от частни учители в нашето имение в Равело десет години — отговори младият човек с енергичен рефлекс на робот.
— А после?
— Училището за благородници в Лозана — изстреля Николо. — Подготвях се за…
— Бързо! Подготвяше се за какво?
— За университета в Женева!… И тогава моят болнав баща ме викна обратно в Равело да поема фамилния бизнес… да, извика ме обратно заради фамилния бизнес.
— Не се колебай! Ще помислят, че лъжеш.
— Кои?
— След като те повика баща ти обратно, какво стана?
— Аз наех собствени учители… — Николо направи пауза, присви очи, после припомнените думи се заизнизваха от устата му — …в продължение на две години, за да запълня празнотата от университетското обучение… пет часа всеки ден! Казаха ми, че резултатите ми от esami di stato62 в Милано ме поставят в най-високите нива.
— Също е документирано — каза Баярат, като кимаше. — Справил си се много добре, Нико.
— Ще го направя по-добре, но всичко е лъжа, нали, сеньора? Да предположим, че някой говори италиански и ми зададе въпроси, на които не мога да отговоря?
— И това го учихме. Просто сменяш темата. Впрочем ще го направя аз вместо теб, на английски.
— Защо ме събуди и ме изпитваш точно сега?
— Беше необходимо. Не си го чул, виното беше запушило ушите ти, но аз имах телефонен разговор. Когато пристигнем в хотела утре, ще ни чакат хора от пресата, които искат да ни интервюират.
— Не, Каби. Кой го е грижа да интервюира едно момче от пристанището на Портичи. Те не искат да интервюират мен, а barone-cadetto di Ravello, не е ли така?
— Слушай, Нико. — Бая усети негодуванието в гласа му и седна на ръба на съседното легло. — Ти наистина можеш да бъдеш този barone-cadetto, знаеш ли. Тази фамилия е видяла твоите снимки и е научила за твоите искрени желания да станеш образован човек, един хубав nobile italiano63. Те са готови да те посрещнат като свой син.
— Още веднъж говориш откачени неща, сеньора. Кой между благородниците иска да опетни кръвта си с докер?
— Това семейство иска, защото нищо друго не им е останало. Те ми имат доверие, така както и ти трябва да ми имаш доверие. Смени жалкия си живот с нов, много по-добър и по-богат.
— Но докато дойде това време, ако наистина дойде, само ти искаш аз да бъда barone-cadetto, не е ли така?
— Да, разбира се.
— Това е много важно за теб. За причините казваш, че не трябва да питам?
— Като вземеш предвид всичко, което съм направила за теб, включително, че ти спасих живота, мисля, че заслужавам това мълчание.
— О, да, заслужаваш, Каби. И аз заслужавам да бъда възнаграден за всичкото учене — Николо вдигна ръце и ги постави на раменете й. Леко я положи напряко на леглото. Тя не се възпротиви на възбуденото момче.
10.
Беше минало два след полунощ, когато Хайторн и Пул, в черни непромокаеми костюми, изпълзяха по острите скали — входът им за неотбелязания на картите остров. Третият вулканичен остров.
— Стой по корем! — каза по радиото Тайръл. — Горната част на главата да наподобява част от боклуците, разбра ли?
— По дяволите, не се тревожи за това — беше прошепнатият отговор.
— Когато минем покрай първите сензори, продължи да пълзиш още петдесет, шейсет стъпки, о’кей? Лъчите се разсейват на различна височина след около трийсет крачки. Предполага се, че хората ще се изправят, щом стъпят на брега, но змиите и зайците не могат, сега схващаш ли?
— Има ли змии тук?
— Не, няма змии, просто се опитвам да ти обясня как работят тези системи — каза остро Тай. — Само стой долу, докато аз не стана.
— Както кажеш — каза Пул.
Шейсет и осем секунди по-късно бяха стигнали плоска поляна с изгорена от слънцето трева, толкова обичайно за тези острови, безплодно кътче, на което не можеха да виреят нито палми, нито пищни дървета.
— Сега — каза Хайторн и се изправи. — Пред нас е чисто. — Те притичаха през площта, около един акър пуста земя. Изведнъж спряха, защото чуха странни, приглушени звуци в далечината. Животински звуци, извисени и бесни.
— Кучета — прошепна Тайръл в радиото. — Те са надушили десанта ни.
— О, боже мой!
— Заради вятъра е. Духа от северозапад.
— Какво означава това?
— Означава, че ще тичаме като луди на югоизток. Следвай ме. — Хайторн и Пул затичаха по диагонал вляво от бреговата линия, като навлязоха в горичка от палми. Тайръл каза:
— Това няма смисъл.
— Защо? Кучетата лаят.
— Вятърът вече не духа от нас към тях. Само че ти говоря за друго. — Той се заоглежда наоколо и нагоре. — Това са странстващи палми. Растат като ветрила, подобни на тези, дето си вееш пред лицето.