— Няма да излезеш оттук — мърмореше той на развален английски.
— Така си мислиш — Хайторн отиде бързо до напречната страна на съседния автомат, прехвърли оръжието си в лявата ръка и извади радиостанцията от торбичката. Включи предавателя, поднесе го до устните и заговори спокойно: — Можеш ли да ме чуеш, майоре?
— Всяка сричка, командире. — Женският глас, който долетя от миниатюрния говорител, удиви бодигарда и за момент вбеси безпомощния старец в количката. Тялото му затрепери изведнъж от яд и страх. После страхът изчезна толкова бързо, колкото се беше появил. Вместо това инвалидът изгледа Хайторн и се захили. Беше най-злобната усмивка, която Тай беше виждал. — Какво е положението ви? — попита по радиото Нелсън.
— Обикаляме къщата, Кати — отговори Хайторн, като вдигна очи от разстроеното лице на стария дявол. — Ние сме във вилата на първия братовчед на император Адриан. Хванали сме двама от обитателите и чакаме трети. Кой още е тук, не знаем.
— Да се свържа ли по радиото с Британско Пуерто Рико за това, което сте открили? — Като чу думите, старецът завъртя напред количката. Ръката му стискаше инструмента за придвижване. Яростта му се беше възвърнала. Пул го спря с крак. Ръката на стареца падна долу и хвана някаква спица.
— Това е извън обхвата на военните честоти, нали?
— Така е.
— Тогава изчакай Джаксън да огледа апаратурата тук. Не бих желал някои хора да хванат предаването. Но ако случайно връзката прекъсне, тогава бързо прави повикване.
— Оставете включена станцията.
— Оставям я. Ще я пъхна в торбичката, но ще чуваш достатъчно.
Стъпки! Отвън се чуваха колела по твърдия мрамор.
— Свърших, майоре — прошепна Тай. Хайторн върна станцията в торбичката, махна предпазителя на пистолета и го насочи съм главата на русия гигант.
— Arresto!65 — изписка старият италианец, като изведнъж придвижи стола си към арковидния изход. Щом направи това, блондинът гигант блъсна с грамадното си туловище автомата от лявата му страна и го запрати към тялото на Тайръл с такава сила, че Хайторн падна на мраморния под. Машината и човекът моментално се оказаха отгоре му, дясната му ръка бе прикована, а оръжието — безполезно. Едновременно зад арката се строшиха някакви порцеланови чинии. Докато пръстите на гиганта се вкопчваха в гърлото на Тайръл и изкарваха въздуха му, един приглушен изстрел прониза пространството над Хайторн и отнесе половината глава на бодигарда. Той падна, а Тайръл измъкна ръката си под масивния, святкащ, но замлъкнал монетен автомат. Скочи на крака и започна да наблюдава как Андрю Джаксън Пул нападна третия мъж със серия от наказателни удари, нанесени с летящ крак и плоска ръка, докато го укроти и просна на земята. После го сграбчи и изхвърли с цялата му тежест върху крехкия гръб на инвалида, спирайки по този начин патриарха по средата на бягството му.
— Хайторн?… Джаксън? — гласът на Катерин Нелсън долетя от прибрания апарат в торбичката. — Какво се случи? Чух много шумове!
— Задръж линията — каза Тайръл, останал без дъх. Отиде до монетния автомат, наведе се и извади щепсела от контакта в стената. Вманиаченото святкане спря. Старецът се бореше с безчувственото тяло на бодигарда си, докато Пул не го отмести. Той отново се изтърси на земята. Скулата му глухо удари мрамора.
— Отново контролираме положението — продължи Хайторн по радиото. — Ще настоявам да произведат лейтенант Андрю Джаксън Пул най-малко генерал, въпреки че няма и трийсет години. Господи, той спаси живота ми!
— Той прави малки услуги. Какво сега?
— Ще прегледаме убежището и после апаратурата. Стой включена.
Тай и Джаксън запушиха устата на бодигарда и го завързаха. А стария италианец вързаха в количката, която от своя страна бе привързана към съборения монетен автомат. Кърпи намериха в един кухненски шкаф. Продължиха да изследват къщата и самото имение. Пропълзяха на изток край оградените кучешки колиби, едва на четирийсет ярда от къщата, докато забелязаха малка, изцяло зелена барака. Големи палми я заобикаляха. От един много малък прозорец излизаше неясна пулсираща светлина. Прокраднаха се до прозореца. Вътре имаше една фигура на стол с облегалка. Гледаше в телевизионния екран и размахваше юмруци във въздуха пред анимационен сериал.
— Това момче не е с всичкия си — прошепна Пул.
— Да, не е — каза Хайторн, — но все пак е жив човек, способен да се подчини на заповеди, които не бихме харесали.
— Какво искаш да направиш?
— Вратата е от другата страна. Ще влезем, ще го вържем и ти ще го приспиш с една от твоите хватки за някой и друг час, така че да не се намесва.