— Би ли говорил английски, а не компютърен език?
— Извадих три телефонни номера. После проверих къде се намират. Единият е от Швейцария и, кълна се в моите „хъш-пъпис“67, това е банка. Вторият беше в Париж, третият — Палм Бийч, Флорида.
11.
Още щом се изтегли до входа с козирката на хотел „Брейкърс“ в Палм Бийч, бялата лимузина беше заобиколена незабавно от един портиер със златни ширити, от помощника му и трима пиколо в червени униформи. Това беше сцена, напомняща в модернизиран вариант за La Belle Epoque68 — господарите и слугите знаят местата си, доволни са от привилегиите си и са въодушевени в покорството. Най-напред изплува внушителна гранддама на средна възраст, с масивна фигура, в тоалет от последната колекция на Via Condotti, прочутата римска улица на изискания стил. Широкополата шапка над копринената рокля на цветя хвърляше игриви сенки върху лице с лек загар, издаващо потомствена аристократичност. Чертите му бяха ясни и хармонични, кожата — превъзходно гладка, но тези неща човек можеше по-скоро да си представи, отколкото да види.
Амая Баярат вече не беше дива, развлечена терористка на сал в морето, нито униформен боец от долината Бекаа или старомоден бивш пилот от военната авиация на Израел. Сега тя минаваше за една от най-богатите жени в Европа. Контеса Кабрини имаше брат, индустриалец в Равело, който беше дори по-богат.
Тя отметна грациозно назад главата си и се усмихна, докато от лимузината слизаше висок, изключително красив млад мъж — сияен в тъмносиния си блейзър с качулка, в сивопепеляв спортен панталон и оригинални кожени мокасини Imperial.
Управителят на изискания хотел в официален костюм се отправи към тях с двамата си асистенти. Единият беше италианец, преводач. Последваха любезности и поздравления на двата езика, след което контесата — леля на барона — вдигна ръката си и сподели:
— Младият barone би предпочел да се обръщате към него на английски. Предстоят му важни решения във вашата знаменита страна и желае да усвои добре езика. Отначало няма да разбира всичко, което казвате, но е настойчив в желанието си, затова аз ще превеждам, ако се затрудни.
Когато доста обемистият багаж беше прибран от пиколото, управителят застана до Баярат и каза тихо:
— Мадам, не сте длъжни да понасяте това неудобство, за чието отстраняване не би трябвало да имате грижа, но тук пристигнаха репортерите и фотографите на няколко местни вестника. Те са в една от нашите най-големи заседателни зали. Биха искали да се срещнат с младия барон, естествено. Нямам никаква представа как им е било съобщено за пристигането му, но мога да ви уверя, че информацията не е излязла от този хотел. Репутацията ни за съхраняване на факти с поверителен характер е ненакърнима.
— О, някой е бил нетърпелив! — възкликна контеса Кабрини с покорна усмивка. — Не се тревожете, Signor Amministratore69, това се случва при всяко пътуване до Рим или Лондон. В Париж е невъзможно. Франция изобилства от лъжливи аристократи и социалистическата преса не им обръща внимание.
— Вие можете все пак да избегнете това. Взел съм мерки за спокойствието ви. Затова сметнах за най-добре да ги настаня в заседателната зала.
— Не, всичко ще е наред. Ще поговоря с barone-cadetto да отделим на журналистите няколко минути. В крайна сметка той е тук, за да печели приятели, а не да настройва враждебно вашите вестници.
— Тогава ще отида да ги известя, освен това ще дам да се разбере, че срещата трябва да бъде кратка. Полетът с реактивен самолет е винаги толкова уморителен…
— Не, сеньор, не трябваше да казвам това, но се налага. Той пристигна не днес, а вчера и си купи дрехи; естествено от места, които не са на „две крачки“ от хотела. Не сме заинтересовани да даваме погрешна информация, която е тъй лесно опровержима.
— Но резервацията ви беше за днес, мадам.
— Хайде сега, господине, и двамата сме били на неговата възраст, нали? Нима не сте бил млад, signore?
— Аз никога не съм изглеждал като него, мога да ви уверя в това.
— Много малко млади хора са изглеждали така. Но нито външността му, нито титлата могат да променят нормалните му младежки желания. Разбирате ли какво имам предвид?
— Не е трудно, мадам. Интимна приятелка за вечерта?
— Дори аз не зная името й.
— Разбирам. Помощникът ми ще се срещне с вас вътре, а аз ще се погрижа за всичко.
— Вие сте чудесен мъж, Signor Amministratore.
— Grazie70, контесо.
Управителят кимна почтително и се заизкачва по покритите с килим стъпала, а Баярат се обърна и се приближи към Николо, който разговаряше с асистента на управителя и с преводача.
68
С този израз се определя културният живот във Франция (и в цяла Европа) в началото на XX век. — Бел. ред.