— Какво заговорничите вие тримата, Данте?
— Ma niente71 — отговори Николо, усмихвайки се на преводача. — С новия ми приятел обсъждахме красивите околности и хубавия ден. — Той продължи на италиански: — Казах му, че моите учебни занимания и бизнесът на баща ми са поглъщали досега цялото ми време, тъй че не съм се учил да играя голф.
— Va bene.72
— Той казва, че ще ми осигури инструктор.
— Имаш твърде важни ангажименти, за да намериш време за такива неща — каза Баярат, хващайки Николо под ръка. Контесата го поведе към покритите с килим стъпала, а младият човек кимаше любезно на двамата мъже, докато останаха зад него.
— Нико, не бъди толкова фамилиарен — прошепна Амая. — Не подхожда на човек с твоето положение. Бъди сърдечен, но помни, че те стоят под теб.
— Под мен? — попита новосъздаденият barone-cadetto, докато вратите на преддверието стояха отворени специално за тях. Понякога говорите неясно, сеньора. Искате от мен да бъда някой друг и в същото време да съм естествен.
— Точно така — каза Баярат с рязък шепот, все още на италиански. — Единственото нещо, което не искам от теб, е да мислиш за себе си. Аз мисля за теб, разбра ли ме?
— Разбира се, Каби. Съжалявам.
— Така е по-добре. Тази нощ ще прекараме чудесно. Нико, боли ме тялото, като те гледам, ти си точно тъй красив, както предвиждах, че ще бъдеш!
Още щом момчето от доковете понечи да постави предано ръката си на рамото й, тя рязко се дръпна:
— Спри. Помощникът на управителя се качва по стълбището, за да ни отведе при репортерите и фотографите.
— При кого?
— Снощи ти казах. Предстои ти среща с пресата. Не е кой знае какво, само за страниците със светските новини.
— О, да, спомних си, и понеже разбирам много слабо английски, обръщам се към теб с въпроси, нали така?
— С всички въпроси!
— Оттук, моля — каза главният помощник на управителя. — Това е само една кратка разходка до залата за високопоставени гости.
Заседанието с представители на пресата приключи точно на двайсет и третата минута.
Малката група журналисти и фотографи беше дошла с вкоренената си враждебност към извънредно богатата европейска аристокрация.
Предубеденото отношение бързо се разсея от високия, срамежлив, подкупващ barone-cadetto. Въпросите изникваха един след друг. Първоначално в тях се долавяха отрицателни нотки, които контесата Кабрини, която беше влязла в играта и чудесно се справяше с ролята на „преводач“, превъзходно и съвсем незабелязано отбиваше. След това един репортер от „Маями Хералд“, който говореше италиански, попита на езика на младия барон:
— Как мислите, защо сте обграден с цялото това внимание? Заслужавате ли го? Какъв е вашият принос в тоя живот, освен че сте се родили.
— Аз не твърдя, че заслужавам каквото и да било, докато не успея да докажа какво мога да върша. За това е нужно много време. Но signore, бихте ли имали нещо против да ме придружите при подводно спускане в Средиземно море на дълбочина от около сто метра в името на океанографската наука? Или предпочитате да ви поканя да се присъедините към контролно-спасителните екипи в Приморските Алпи, където сме слизали надолу по скалите на няколко хиляди инча, за да върнем живота на мъртвец. — Животът ми, сеньор, може да е привилегирован, но не е лишен от напрежение.
Контеса Кабрини незабавно преведе за аудиторията от журналисти, докато щракаха фотоапаратите, осветявайки красивото лице на непретенциозния млад барон. Неговата „преводачка“ деликатно остана назад, извън обсега на обективите.
— Ей, Данте! — извика една кореспондентка, — защо не зарежеш срещите „на високо равнище“ и не се снимаш в телевизионни сериали — веднага ще завладееш Америка. Ти си находка, момче!
— Non capisco, signora.73
— Съгласен съм с момчетата — обади се възстар репортер от предната редица и избухна в смях. — Ти си млад човек в прекрасна форма, но аз не мисля, че си тук, за да вземеш ума на младите ни дами!
След бързия излишен превод младият барон отговори:
— Моля, господин журналист, ако ви разбирам добре — трябва да знаете, че за мен е удоволствие да се срещам с американки, и ако ми се предоставят такива възможности, бих се отнасял с голямо уважение. Те са тъй жизнени и привлекателни на телевизионния екран. Моля италианките да ми простят.
— Вземате ли участие в политическия живот? — попита друг репортер. — Знайте, че гласовете на всички жени ще бъдат за вас.
— Вземам само студен душ рано сутрин, signore. За пет-десет минути. Добре е за здравето.