— Какъв е дневният ви ред, baron? — продължи репортер от предната редица. — Аз се свързах със семейството ви в Равело, по-точно с баща ви. Къде ще бъде най-уместно да инвестирате своите капитали в Съединените щати. Добре ли съм разбрал, сър?
Преводът беше заплетен и тих. Някои думи от него — повторени няколко пъти — бяха инструкции, в които се съдържаше отговорът:
— Моят баща ме е подготвил добре, signore, но ние ще разговаряме всеки ден по телефона. Аз съм неговите уши и неговите очи тук и той залага на мен.
— Ще пътувате ли много?
— Надявам се, че много предприятия ще се обърнат към него — прекъсна въпроса контесата без превод. — Фирмите са надеждни дотолкова, доколкото са стабилни административните власти, които стоят зад тях. Barone-cadetto има добра икономическа подготовка и отговорностите му са огромни. Той залага на почтеността и взаимната изгода. С тези две „оръжия“ ще се изправи пред личностите на деня.
— Извън официалните отчети — поде напрегната репортерка с къса тъмна коса, която обграждаше сърдито лице, — отделено ли е в плановете ви някакво място на тези социално-икономически проблеми, които често възникват в районите, обект на инвестирането, или става дума за обичайния тип бизнес — върви там, където падат пари?
— Предполагам, че това е — как го наричате вие — предубеден въпрос — отговори контесата.
— Непочтен въпрос — поправи я мъжки глас.
— Но аз бих се радвала да отговоря на този въпрос — продължи контесата. — Може би за дамата няма да е проблем да осъществи телефонен разговор с журналист по неин избор от града или околностите на Равело, дори от Рим. Тя ще бъде информирана за голямото уважение, с което се ползва фамилията в страната ни. В добрите и не тъй добрите времена семейството е било най-щедро в областта на медицината, благотворителността и създаване на нови работни места. Те гледат на богатството си като на дар, който изисква голяма отговорност, както и добро име. Те имат развито обществено съзнание и то няма да им изневери и тук.
— Детето не може да отговаря само за себе си! — додаде раздразнителната репортерка.
— Това дете, както вие го нарекохте, е твърде скромно, за да възхвалява семейните си добродетели на публично място. Както можете да забележите, той не успява да разбере всичко, което казвате. Но погледът в очите му говори, че поведението ви го обижда. Особено, когато не може да схване причините за вашата враждебност.
— Mi scusi!74 — обади се репортерът от „Маями Хералд“ с чисто италианско произношение. — Аз също разговарях с баща ви, барона на Равело. Бих искал да се извиня за поведението на моята колежка — завърши той, като се ухили злобно към жената. — Тя се държи като магаре.
— Grazie.
— Prego.75
— Ако можете да преминете на английски — обади се едър набит журналист от предните редове вдясно. — Аз, естествено, не се присъединявам към злонамерените намеци на нашия колега, но говорителката на младия барон повдигна един въпрос, който ме интересува. Както знаете, проблемите на безработицата са твърде дълбоки в тази страна. Може би фамилното съзнание би се разпростряло и в тази насока?
— Ако се създадеше подходяща ситуация, аз съм уверена, че биха били сред първите, сър. Баронът на Равело е проницателен бизнесмен, който познава стойността на почтеността тъй добре, както и удовлетворението от милосърдието.
— Предстоят ви дяволски много телефонни разговори — каза едрият, набит репортер. — Те вероятно също ще станат новини за нашите издания.
— Дами и господа, боя се, че това е краят на разговора ни. За нас тази сутрин беше мъчителна, а ни чака напрегнат ден. — Усмихвайки се и кимайки грациозно на репортерите, Баярат изведе красивия си „племенник“ от стаята, доволна от ласкавите коментари по негов адрес. Щяха да последват много телефонни обаждания, точно както беше планирала.
Съобщенията в Палм Бийч се предаваха с главоломна скорост. Около четири часа този следобед вече бяха пристигнали шестнайсет покани и единайсет обаждания за справка — различни домакини се интересуваха кога биха могли да планират официални обеди и вечерни партита в чест на Данте Паоло, barone-cadetto di Равело.
Баярат спокойно прегледа бележниците си и отдели пет от най-престижните покани, за да отговори утвърдително. В тези домове политическият и индустриалният елит щеше да бъде на най-високо ниво. След това позвъни на домакините, на които се налагаше да откаже — с дълбоки извинения баронът се оттегля, надявайки се от все сърце да срещне същите тези хора у еди-кого си и еди-къде си, където той вече е поел ангажимента да гостува.