„Котките дебнат, размишляваше Бая, и замахват с ноктите си, щом мернат само ухото на мишката, която е притичала и им се изплъзва.“ Всички тези хора щяха да бъдат там, където ще е Николо.
Muerte a toda autoridad.
Това беше едва началото, но се усещаше, че пътуването ще мине неусетно бързо. Вече беше време да се свърже с Лондон, Париж и Йерусалим. Смърт to the merchants of death76 в името на Ашкелон.
— Ашкелон — каза спокоен мъжки глас в Лондон.
— Говори Баярат. Напредваш ли?
— Не по-късно от седмица ще сме приключили с Даунинг Стрийт.
— Може да се забавя повече от седмица.
— Няма значение — отговори Лондон. — Всички ще бъдем много добре прикрити. Няма начин да се провалим.
— Ашкелон. Завинаги!
— Ашкелон — каза женски глас в Париж.
— Баярат на линия. Как вървят нещата?
— Понякога ми се струва, че всичко е съвсем просто. Мъжът идва и си отива, прикриван от толкова безгрижни телохранители. Такъв щеше да свърши много зле в Бекаа. Французите са тъй спокойни, така равнодушни към опасностите, просто е нелепо. Вече сме проверили върховете на покривите — те не са добре покрити.
— Пази се от небрежните френски контета. Те умеят да избиват внезапно и нападат като кобри. Помни за Resistance77.
— Това е merde78, както те казват. Дори и да знаят за нас, не ни вземат на сериозно. Не разбират, че целим смъртта му! Отмъщение за Ашкелон!
— Ашкелон. Завинаги!
— Ашкелон — прошепна гърлен глас в Йерусалим.
— Знаеш ли с кого говориш?
— Естествено. Аз отведох в твоя чест и в чест на твоя съпруг молителите под портокаловите дървета. Той ще бъде отмъстен, вярвай ми.
— Бих чула с удоволствие нещо по-конкретно за твоите работи. Напредваш ли?
— О, ти си тъй студена, Бая, тъй студена!
— Съпругът ми никога не е мислил като теб. Е, някакъв напредък?
— По дяволите, ние приличаме на евреи повече от самите омразни евреи. Черните ни шапки с ширити и тъпите ни бели шалчета — всички се движат тъй ритмично, докато блъскаме главата си в тази шибана стена.79 Можем да издухаме надалеч това копеле, като излезе да се разходи навън. Дори ще се скрием така, че ще можем да се бием и след смъртта му. Само чакаме новини от теб. Сигнала ти.
— Ще почакате още малко. Трябва ми време.
— Имаш толкова време, колкото искаш, Бая. Късно вечер обличаме униформите на израелски войници и лягаме върху някоя еврейка. Всеки се моли на Аллах да заченат арабин в утробите си.
— Върши си добре работата, приятелю, и не се отклонявай много-много.
— Ние си вършим работата и с еврейските курви!
— Не и с цената на Мисията!
— Никога. Отмъщение за Ашкелон!
— Ашкелон завинаги!
Амая Баярат напусна ъгъла с обществените телефони в преддверието на хотела, а в портмонето й стояха различните кредитни карти, с които беше снабдена в Бахрейн. Взе асансьора и се качи горе. Тръгна по елегантния коридор към апартамента си.
В слабо осветената всекидневна беше празно, самотно. Тя я прекоси и спря до отворената врата на затъмнената спалня. Младият Николо беше легнал както обикновено гол, проснат по очи на широкото легло. Спеше дълбоко. Великолепното му тяло беше още по-привлекателно. Докато се вглеждаше в него, Баярат не можа да избегне мисълта за своя съпруг, за своя тъй зает съпруг. И двамата имаха издължени, стройни мускулести тела, въпреки че единият беше далеч по-млад от другия. Естествено, все пак неволното съпоставяне, подтикнато от приликата, не можеше да бъде избегнато.
Привличаха я такива тела. Само преди два дни тялото на Хайторн я привлече по същия начин. Тя внезапно се заслуша и почувства собственото си дишане в тихата топла стая. Докосна издутите си зърна на гърдите и усети силна напрегнатост в слабините — до болка.
Това вълнение запълваше многото неща, които никога не би могла да има. Преди години един лекар в Мадрид й бе направил съвсем проста операция, която трябваше да отстрани завинаги възможността за бременност.
Оставаше й само тази любов.
Тя се приближи до края на леглото, спря и се съблече гола като голото тяло пред нея. Легна върху него.
— Нико — каза тя нежно. — Събуди се, Николо.
— Какво…? — заекна младият мъж, примигвайки, и се опита да отвори очи.
— Аз съм тук, за теб… скъпи мой — каза тя. — Ти си всичко, което имам.
— Какъв е телефонът в Париж? — попита Хайторн. Беше застанал до padrone и в момента се обръщаше към Пул, който стоеше до входната врата.
— Същият, който ми каза — отговори му лейтенантът. — Там сега е около десет сутринта и реших, че няма да събудя никого.