— Но всичко, което казваш за тази невероятна терористка и армията фанатици около нея, всички те — готови да извършват масови убийства — ти си се заел с тях заради парите?
— Точно така беше.
— Ти си странно момче, командире. Въобще не те разбирам.
— Това, майоре, не е необходимо за предстоящата операция.
— Разбира се, че не е… сър.
— Не е нужно, Кати, защото ти все късаш нервите на хората — каза Пул, с опрян гръб в обсебената от пълзящи лиани стена.
— Защо, за бога, още говориш? — попита Хайторн. Очите му се затваряха, мигаше често, за да преодолее надвисналия сън, но с всяко премигване клюмваше все повече.
— Пробвах телефонния номер на Патрик. Твоята съпруга е била убита точно заради това, което нарече „неизяснени причини“. Ето това разбрах. Ти не трябва да се връщаш при старите си началници дори да ти предлагат половината недвижими имоти във Вашингтон.
— Ти си много наблюдателен — каза Хайторн меко. Брадичката му все повече се отпускаше на гърдите. — Дори когато не знаеш за какво говориш.
— Тогава стана още нещо — продължи Пул. — Когато те пресрещнахме в Саба, ти се направи, че пет пари не даваш, но ти пукаше. Беше като човек, който се пече на шиш, когато оборудването ми взе да се скапва. Започна да виждаш много неща, които преди ти убягваха, стана наистина схватлив. Ти дори пипна Сал Манчини, тъй както се хвърля гърмяща змия на плъх.
— Накъде биеш, Джаксън? — попита Кати.
— Той знае нещо повече, но не иска да ни го каже.
— Мръсни копелета — прошепна Тайръл. Главата му ту клюмваше, ту пак рязко се вдигаше, очите му вече бяха затворени.
— Откога спиш? — попита Катерин, плъзвайки се по пясъка до Хайторн.
— Добре съм…
— Страшно добре — каза пилотът, закрепвайки превръзката на рамото му. — Ти се движиш спираловидно, встрани от действието, командире.
— …Доминик? — измърмори внезапно Хайторн. Тялото му се катурна назад, като на филм със забавени кадри. Нелсън го подпря с ръка.
— Кой?
— Издърпай ме, Кати — каза Пул, протягайки дясната си ръка в лунната светлина, в опит да стане.
— Доминик жена ти ли е?
— Не! — отговори глухо Хайторн, вече почти в безсъзнание. — Ингрид…
— Тя ли беше убита?
— Те казаха, че тя била съветски шпионин.
— Беше ли? — попита Нелсън, като люлееше падащия Хайторн.
— Не зная — каза Тайръл. Едва го чуваха. — Тя искаше всичко да свърши.
— Всичко какво? — притисна го лейтенантът.
— Не зная. Всичко.
— Върви да спиш, Тай — каза Кати.
— Не! — възрази Пул.
— Коя е Доминик? — Хайторн вече лежеше проснат на брега, изпаднал в безсъзнание.
— Този човек има проблеми.
— Млъкни и запали огън — нареди майорът.
Осемнайсет минути по-късно пламъците на огъня хвърляха сенките си на брега. Накуцващият Пул седна на пясъка и вдигна очи към Кати. Тя все така стоеше вгледана в спящия Тайръл.
— Той има проблеми, нали? — каза лейтенантът.
— Повече, отколкото сме имали ние двамата когато и да било. Той е добро момче, Джаксън.
— Кати, искам да ти кажа нещо. Наблюдавам от доста време теб и твоите глупости, а както каза и командирът, аз съм твърде проницателен. Ти и той — можете да бъдете страшна двойка.
— Не ставай смешен.
— Погледни го. Той е като облак над сушава земя. Имам предвид това, че е мъж на място, не е някой поплювко, дето все се гледа в огледалото.
— Не е толкова ужасен — каза пилотът от въздушните сили, поддържайки главата на Тайръл, докато оформи под нея възглавничка от пясък. — Ето например — не е някой неквалифициран.
— Не се шегувам, Кати. Не го изпускай. Аз съм медиум, запомни!
— Той не е готов за такова нещо. Не съм готова и аз.
— Направи ми една услуга.
— Какво?
— Направи най-естественото.
Майорът спря поглед на лейтенанта, после се вгледа в спокойното лице на Тайръл Натаниъл Хайторн. То лежеше почти изцяло на скута й. Тя се наведе и целуна полуотворените му устни.
— Доминик?
— Не, командире. Не.
— Buona sera, signore!85 — каза Баярат, водейки своя barone-cadetto, който сега вървеше с неохота редом с репортера от пресконференцията, който говореше добре италиански.
— Червенокосият млад човек ни предложи да поговорим с вас. Вашите отзиви за вчерашната пресконференция бяха наистина много мили, с удоволствие четохме вестника. Благодарим ви.
— Съжалявам, че уведомихте само вестниците по крайбрежието. Той е страхотно дете, контесо — каза с приятен тон журналистът. — Вие двамата сте наистина впечатляващи. Между другото, името ми е Дел Роси.
— Безпокои ли ви нещо?
— Би могло да се каже, макар да не съм подготвен да го споделя в пресата.