Баярат се обърна отново към актрисата, продължавайки подетата линия на разговора:
— Щом не сте учили след гимназията, къде сте овладели така прекрасно езика ни?
— Баща ми притежава италиански deli91 магазин в Бруклин. Там малко хора от местните над четирийсет години говорят английски.
— Баща й продава всички кашкавали и сирена от Портофино. О, бих искал да видя този Бруклин!
— Боя се, че няма да остане време за това, Данте. Утре сутринта, с първия полет, заминавам за Крайбрежието — каза актрисата.
— Мило дете — заговори бързо Бая на италиански. Студенината й изчезна, докато се усмихваше на актрисата. В главата на контесата се зараждаше нова идея.
— Мило дете, много ли е наложително да се върнете в…
— Крайбрежието, така казваме ние — продължи думите й младата жена. — Това означава Калифорния. След четири дни ще трябва да се появя отново на екрана. Нужни са ми поне два дни, за да се върна на брега и да помогна в домакинството. Голямата сестра на Селе трябва да поеме своя дял.
— Ако отложите пътуването с един ден, биха ви останали все пак два за вашето Крайбрежие, нали?
— Е, да, но защо?
— Моят племенник е запленен от вас.
— Чакайте, моля. Спрете, мадам — актрисата избухна на английски, очевидно силно засегната.
— Не, не ме разбрахте, извинете ме — прекъсна я Баярат, също на английски. — Вие ме разбрахте съвсем погрешно. Rispetto, rispetto totale.92 Винаги ще бъдем на публично място, аз бих ви придружавала навсякъде. Това е съвсем в реда на нещата. Просто всички тези бизнессрещи, с толкова много хора, уморяват бързо. Надявах се, че може би един свободен ден, прекаран в разглеждане на забележителностите, със събеседник на неговата възраст, който говори родния му език, би разтоварил психически младия ми племенник, който вероятно се отегчава до смърт от старата си леля.
— Ако вие сте стара, контесо — каза младата жена, облекчена и превключваща отново на италиански, — тогава аз сигурно ще трябва да се върна в първи клас.
— Значи ще останете с нас?
— О, добре… Защо не? — капитулира младата актриса, взирайки се в красивото лице на Николо. Чертите на лицето й се отпуснаха в мека усмивка.
— Тъй като можем да започнем много рано сутринта — каза Баярат, — ще имате ли нещо против да ви резервираме стая в нашия хотел след вечерята?
— Не познавате моя баща. Когато съм в Ню Йорк, спя у дома, контесо. Вуйчо Руджидо има такси и винаги ме изчаква, за да ме изпрати.
— Можем да ви гостуваме в Бруклин? — настоя Николо разпалено. — С лимузина сме.
— Тогава ще мога да ви покажа татковия магазин! Сирената, саламите, кашкавалите.
— С удоволствие, cara Zia?
— Вуйчо Руджидо може да ни придружи. Така няма да се ядоса.
— Баща ви ви покровителства, нали? — запита Баярат. — Разкажете ми нещо повече за това! От Лос Анжелис насам в апартамента ни всяка вечер идват неомъжени жени. Едната си тръгва и след 20 минути изниква друга!
— Баща й е същински италианец, верен на старите традиции.
— Анжело Капели, баща на Анжел Капел. Така го съкрати моят продуцент. Той казваше, че Анжелина Капели подхожда повече на Ню Джърси. Баща ми е най-строгият баща в Бруклин. Но ако му кажа, че водя истински барон, който желае да се срещне с мама и с него…
— Zia Cabrini — каза Николо, в гласа му се долавяше нотка на гордост. — Ние вече се срещнахме с всички, с които беше необходимо. Може ли да се сбогуваме с домакините? Та аз ще мога да усетя аромата на сирената, да опитам кашкавал…
— Ще видя какво може да се направи, скъпи племеннико, но може ли за минута-две да останем насаме? Извинете ни, млада госпожице, просто трябва да му представя един човек, преди да си тръгнем оттук. Разбира се, не трябва да пренебрегваме съвсем бизнеса.
— О, да. Тук има един критик от „Таймс“, който ми направи много хубаво представяне след една малка роля, която играх във Вилидж. Това се оказа решаващо за ангажирането ми в телевизионния сериал. Изпратих му писмо, но никога не съм му благодарила лично. Ще се видим след няколко минути.
Младата актриса, носеща чаша с шампанско, тръгна към пълен мъж със сива брада, очи на леопард и устни на орангутан.
— Какво има, сеньора? Нима сбърках в нещо?
— Съвсем не, скъпи мой. Ти се забавляваш с момиче на твоята възраст и това е прекрасно. Но запомни, не говори на английски. Дори с поглед не издавай, че разбираш нещо!
— С нея говорим на италиански, така че не се безпокой. Но нали не те ядосва това, че я намирам привлекателна?