Лимузината пресече на кръст Манхатън, на изток и на запад, на север и на юг, от Обединените нации до телевизионните студиа на Хъдзън Ривър, от Бетъри Парк до Музея на националната история. Всяка нова забележителност завладяваше развълнувания Данте Паоло и беше удоволствие за Анжел Капел, чието присъствие мигновено им разтвори широко вратите и даде старт на специалните маршрути. И някак все се случваше така, че навсякъде ги пресрещаха фотографи. Това не беше голяма изненада за Анжел, която беше привикнала с вниманието, проявявано към нея, и която продължаваше да казва на Николо след всяко нападение: „Ance i paparazzi devono vivere“94 — те също трябва да си изкарват хляба. Както и да е, това, което не забелязаха нито младата звезда, нито нейният кавалер, беше фактът, че нито един фотограф не ги снима с Баярат. Тя деликатно отбягваше обсега на обективите. Това обстоятелство бе договорено предварително от „contessa“ след ангажирането на лимузината и уточняването на маршрута. На 52-ра улица, в „Четирите сезона“, беше даден обяд, на който младата двойка трябваше да представи солидните патентовани шоколадови торти „Уелвит“ с бял надпис, предназначен за barone-cadetto и красивата му дама, американската скъпоценност Анжел Капел.
Младите се бавеха с втората си порция торта и кафе, когато се намеси Баярат, подканвайки ги да тръгват.
— Трябва да посетим още четири места, които Данте би искал да види.
— Тогава ще помоля сервитьора да донесе в салфетка една порция за шофьора — обади се Анжел.
— Ти си много мило момиче, Анжелина — заключи Бая.
На излизане тя забави крачка и изостана по стълбището, тъй като долу до щанда стояха трима фотографи. Те си свършиха работата, докато привилегированите младежи се усмихваха един на друг.
„Ню Йорк Таймс“
Перфектно
Бруклин, 28 август. Данте Паоло, the barone-cadetto of Равело, син на извънредно богатия барон, завързва приятелство с една от любимките на американската публика, Анжел Капел, героиня на телевизионния сериал „Отмъщението на Селе“. Придружаващият ги фотограф представя мис Капел (с рождено име Анжелина Капели), която говори добре италиански, и бъдещия барон на гости у семейството на госпожицата в Бруклин. Получихме и съобщение, че голям брой корпорации от трите щата са се събрали на конференция. Издирват се административни служители, владеещи италиански.
„Ню Йорк Дейли Нюз“
Италиански благородник и любимката на Америка!
Тема на броя!
В броя са включени техни снимки.
Главозамайващо ухажване!
„Нейшънъл Инкуайърър“
Бременна ли е „ангелът на Америка“?
Кой знае? Но те са повече от приятели!
— Това е отвратително! — извика Николо. Държеше в ръка вестниците и крачеше из хотелската стая.
— Нищо не можеш да направиш в този момент, Нико. Тя е в самолета за Калифорния. Нали ти остави телефонния си номер? Потърси я малко по-късно.
— Тя ще ме вземе за изверг!
— Не вярвам. Струва ми се, че има малко повече опит в тези неща. Няма да приеме тези статии сериозно.
— Но как се събраха толкова много фотографи? Как биха могли да знаят къде да дойдат?
— Нали тя сама ти каза, скъпи ми племеннико. Фотографите също трябва да си изкарват хляба, тя разбира това. Нещото, за което тя не си дава сметка от прекалена скромност, е, че е ужасно известна. Аз трябваше да се досетя.
Бая слезе от асансьора на хотела във вестибюла и го прекоси, стигайки обществените телефони.
— Да, младият човек и неговата приятелка са на страниците на вестниците — каза гласът. — За бога, каква известност! Почти наравно с Грейс и Хиткър! Разбира се, американската публика поглъща жадно фантазиите им.
— Тогава съм постигнала целите си. Обемът на статията във „Вашингтон пост“ беше ли задоволителен?
— Задоволителен? От „Пост“ и „Таймс“ до всеки плакат в супермаркетите! — навсякъде копия от снимките със страхотно качество! И трябва да ти кажа, че моето пребиваване в Ню Йорк бе само в няколко колони със светски новини, но вече имам огромен брой обаждания от елита на Белтуей, интересуващи се дали познавам младия барон или още повече — баща му.
— Какво им казваш ти?
— Никакъв коментар. Което е вече, само по себе си, достатъчен коментар. Близките приятелства никога не са били обсъждани в този град, освен ако няма важни причини за това. Засега цената не е твърде висока, но ще се качи.
— Тогава е време да се придвижим до Вашингтон. Без много шум.
— Както обичате.
— Можеш ли да ни приютиш?
— Какво имаш предвид? Мога да изпратя самолет за вас, естествено.
— Имах предвид твоето внушително имение, това, което притежаваш благодарение на Хавана.