— О, разбирам това, сеньор. Аз също го прочетох във вестниците! Ето защо казах, кратка и лична. Само Данте Паоло и аз, и само за барона на Равело, без публикации във вестниците и без каквото и да било разгласяване… Естествено, ако това е прекалено трудно, аз оттеглям молбата си и се извинявам, че ви занимавах с нея.
— Контесо — каза Несбит тихо, замислено. — Това ще ми отнеме малко време, но мисля, че мога да го уредя. По-младият сенатор на нашия щат ще ни помогне.
— Не разбирам.
— Той е близък приятел на президента и поощри моята среща с вас. Той също разбира прекалено добре какво биха означавали за щата ни инвестициите на барона и какво бих могъл да направя, ако макар и слабо се противопостави. Да, контесо, мога да уредя това.
— Вие говорите като истински италианец.
— Макиавели има своите постижения.
Хайторн и Пул вървяха внимателно по калдъръмената улица в квартала с най-лоша слава в Сан Хуан. Тук бе спокойно, нямаше заведения за туристи, а само такива, които обслужваха всеотдайно през годината моряците, войниците и местните любители на плътските удоволствия. Само някои от уличните лампи работеха — от пет светеше една, тъй че върху порутените и стари сгради падаха повече мрачни сенки, отколкото светлина. Двамата мъже приближиха къщата на пилота, който беше возил убитите Кук и Ардисон от Горда в Пуерто Рико, внезапно изненадани от силните необуздани гласове, които долитаха в нощта от старата триетажна каменна постройка.
— Тези се готвят да съборят къщата, командире. Какво, по дяволите, става там горе?
— Какво друго, ако не купон, и на нас не ни остава нищо друго, освен да разбием вратата, щом не сме поканени.
— Имаш ли нещо против да свърша тая работа?
— Какво да свършиш?
— Да разбия вратата. Здравият ми крак е много силен в ситуации като тази.
— Нека първо почукаме и да видим какво ще стане.
Тайръл почука. В центъра на вратата имаше правоъгълна издължена шпионка и в нея изплуваха чифт широки гримирани очи, които се взираха в тъмното.
— Казаха ни да дойдем тук — каза Хайторн с приятен глас.
— К’во ти е името?
— Смит и Джонс, ето какво трябваше да кажем.
— Разкарайте се бързо, тъпи чужденци.
— Вярвам, че препатилият ти крак е о’кей, Пул.
— С оръжието готов ли си, Тай?
— Карай, лейтенанте.
— Насам, командире! Оттук. — Пул надъни вратата с левия си крак и тя се пръсна на парчета във всички посоки. Пистолетите и на двамата бяха заредени.
— Никой да не мърда нито инч или ще натисна спусъка! — изкрещя лейтенантът. — По дяволите!
Заплахата не беше нужна. Един от пируващите в паниката си беше паднал върху телефона и правеше невъзможно използването му. Последвалото мълчание беше нарушено от няколко мъже, които си вдигнаха панталоните, пръснати по земята и стълбището. Холът бе изпълнен с мъждукаща слаба светлина, с наслоен дим, повечето от младите и не тъй младите дами стояха с голи гърди, а задниците им бяха увити с ластични ленти, които трябваше да напомнят най-фини бикини. Този професионален елит гледаше необикновено представление — светлокос мъж в преклонна възраст вече се унасяше в селенията на хаоса, забравил света и себе си. Той продължаваше да блъска бедрата си, разгорещен в сношението, върху кушетка с възглавници, разположена в ъгъла, а тъмнокосата му партньорка крещеше неистово, мъчейки се да го накара да се откаже от своите усилия.
— Какво… Какво? Затвори си устата и стой под мен!
— Може би ти ще трябва да спреш двигателя и да ме чуеш, Саймън — каза Хайторн, приближавайки се до кушетката, покрита с крещящо ярко кадифе, в най-тъмния ъгъл на стаята.
— Ей, ти, свиньо! — изрева мъжът, като се претърколи шокиран, но студените му очи не трепнаха при вида на пистолетите.
— Всички момичета! — изкрещя Пул, обръщайки се не само към жените в стаята, а и към тези долу. — Мисля, че трябва да изчезнете оттук. Имаме да говорим наши си неща, които не ви засягат и хайде, вие също, мадам, ако обичате, отстранете се от тоя кучи син.
— Gracias, senor! Muchas gracias!100
— Кажи на приятелките си да си намерят някаква друга работа! — изкрещя младият офицер от въздушните сили, а проститутките се изнесоха бързо на улицата.
— Те могат да умрат от простуда, така леко облечени…
Стаята беше вече съвсем празна. Беше останал само полупияният пилот, който придърпа част от кадифената ярка завивка върху голия си кръст.
— По дяволите, кой си ти? — попита той. — Какво искаш от мен?
— За начало искам да зная откъде идваш — каза Тайръл. — Ти нещо не си наред, Саймън.