Големият скулптор завърши словото си и се оттегли доволен, а бурният възторг на учениците му, които го слушаха, затаили дъх, беше израз на общо съгласие.
Клеофрад се вдигна от своето място и застана между Таис и Ерис.
— Никой освен тебе не би могъл да го каже по-ясно и по-умно. Аз ще добавя само едно, може би защото съм запомнил Агесандровата Афродита като образец противен на моите възгледи. Погледнете, пред вас са две прекрасни жени от съвсем различни народи. Великият Лизип веднага ни показа колко те си приличат, създадени от боговете по един и същи канон. Но забрави една много важна черта на красотата — гърдите и на двете са разположени високо, с широки чаши и по-закръглени, отколкото у модела на Агесандър. Гърдите на неговата Афродита, въпреки зрялото тяло, са заострени като на младини, а същевременно техните средоточия са поне с цял дактил по-ниско, отколкото на Таис и Ерис. Това не е грешка на майстора, а само сляпо спазване на модела — такива пропорции са чести у сирийките.
— Ти си прав, Клеофрад, аз не съм запомнил така добре като теб творбата на Агесандър и съм съгласен с думите ти — отговори Лизип.
И великият скулптор на Елада, и останалият неизвестен майстор на малко женски скулптури, ако можеха да прозрат в бъдещето, щяха много повече да се огорчат, като узнаят, че след хилядолетия неправилната трактовка на женското тяло от Агесандър ще бъде приета от художниците на бъдещето като истински канон на елинската красота.
— Искаш ли ти да добавиш още нещо, Лептинес? — запита Лизип.
Ефеският ваятел протегна ръка, призовавайки към тишина.
— Ти също така не каза нищо за задната част на тялото.
— Там няма особености при сравняване с Агесандър, тоест със статуята, която предизвика спор помежду ни — намръщи се Лизип.
— Не, велики майсторе, има! И ти сам каза за отпуснатото и плоско седалище на сирийския модел на Агесандър. Както виждаш нашият модел е сфайропигеон (с кръгла задница). — Той прокара длан във въздуха, повтаряйки очертанията на Таис, не смеейки да докосне тялото й.
— Да, наистина! Причината е същата — развити танцувални мускули, които огъват тялото назад и напред. Най-голямата им релефност е изместена по-нагоре и по-силно изпъква, образувайки рязка заобленост. Милоската статуя е плоска в горната част, моделите на Поликлет и Кресилай са изобщо с плосък гръб. Когато гледаш тези модели, става ти ясно, че ако танцуват не само бларита, но дори евмелея, те не ще стигнат до първенство. А нашите гостенки са годни за всякакъв, най-труден танц, истина ли е, Таис?
— Защо питаш „четвъртата Харита“? — възкликна Лептинес. — Тя дали може? — той посочи Ерис.
— Покажи им Ерис, моля те, нещо от танците на Великата майка — каза Таис. — Това е необходимо за тях.
— Защо?
— За да разберат женската сила и красота, за да създават изображения на богини, които да пленяват въображението на онези, дето не са имали в живота си щастието да срещнат подобни на тебе.
— Добре, госпожо!
Ерис измъкна кинжала от косите си и с благоговение го подаде на Таис. Лептинес посегна да разгледа оръжието, но Ерис така го стрелна с очи, че той прибра ръката си. Ала на Лизип тя позволи да вземе кинжала. Великият художник притаи дъх, като видя старинната скъпоценност. Тясно острие от много твърд черен бронз, украсено с успоредни златни браздички, увенчаваше дръжка с много изящна изработка във форма на тау от електрон. Горният хоризонтален напречник, слабо огънат, с глави на грифони на двата края, беше излят заедно с удебелената по средата цилиндрична ръчка, пресечена напречно с кръгообразни браздички. Три кръгли черни ахата между браздичките украсяваха от външна страна ръчката. При острието дръжката се разклоняваше на две, обхващайки удебелената основа с двете остроноктести лапи на грифоните. Майстори, умрели преди много векове, бяха създавали оръжието. То струваше много пари, обаче всички черни жрици бяха въоръжени с точно такива кинжали. Таис взе ножа от Лизип и Ерис въздъхна облекчено. Обърнала глава към Таис, тя я помоли да запее утринния химн на Майката на боговете.