— Започни бавно, госпожо, и ускорявай ритъма след всяка полустрофа.
— „През ранна пролет вървя аз по белите цветове на асфоделиите — започна Таис, — по-високо изгрява слънцето, стопява се сянката на нощта…“
Ерис вдигна ръце над главата си, изпъна ги по особен начин — с дланите нагоре, и бавно се запревива назад, устремила поглед към гърдите си. Когато тъмните зърна на широките й като степни хълмове гърди застанаха отвесно, сякаш сочеха зенита на небето, Ерис обърна лице надясно и като отмерваше с десния си крак ритъма, се заизвръща отдясно наляво, повдигайки и изпъвайки десния си крак за равновесие. Между полузатворените клепачи проблясваха ясносини ивици от бялото на очите, а устата й бе застинала в заплашителна белозъба усмивка.
Таис ускори ритъма на песента. Без да смени позата си, Ерис се извръщаше ту на една, ту на друга страна, неусетно прехвърляйки стъпалата на босите си крака.
Лизип радостно я сочеше — кой друг би могъл да направи подобно нещо?
Таис плесна с ръце, за да спре Ерис, и тя внезапно се изправи и замря.
Фрагментът от танца направи извънредно силно впечатление на индийските художници. Най-старият от тях се наведе с протегнати напред ръце. Ерис спря. Той откъсна скъпоценният камък, който блестеше над челото му върху превързаната лента на главата, и го подаде на Ерис с няколко думи на своя непознат език. Ерис погледна господарката си, а тя пък — преводача.
— Нашият прочут майстор поднася единствената си скъпоценност в знак на крайно възхищение от съвършенството на душата, тялото и танца: и трите главни съставки на читрини — каза преводачът.
— Виждаш ли, Ерис? Трябва да приемеш подаръка. От подобен знак на уважение не можеш да се откажеш. Чужденецът е открил в тебе душевно съвършенство. Как каза индиецът? Читрини ли? Какво е това? — високо запита тя.
— Нека помолим почтения гост да ни обясни — подкрепи я Лизип.
Възрастният индиец поиска една дъска с пласт алабастър отгоре.
Художниците използуваха такива дъски за големи скици. Преводачът пристъпи напред, поклони се, вдигна ръце и ги постави пред челото си в знак, че е готов да служи на госта и на домакина.
— Преклонението пред жената, пред нейната красота, у нас е, струва ми се, по-силно — започна индиецът — и силата на прекрасното в нашата страна е по-голяма, отколкото у вас. Ние считаме, че любовното съчетание на мъж и жена в подходяща обстановка увеличава духовността у двамата и подобрява Психея — Душата на потомството, което се зачева. Дори великите и най-великите богове не само са покорни пред чара на небесните красавици апсари, хетери според вашето разбиране, но ги използуват като най-силно оръжие. Главната небесна хетера Урваши е определена да съблазнява мъдреците, когато те достигнат твърде голямо съвършенство черпейки от могъществото на боговете. У нас физическата любов е възвисена не само до служене на красотата и тайните на природата както в Елада, но и до служене на боговете, както е било у прадедите на индийския народ в Крит, в Азия и Финикия.
Сред множеството богове и богини има многобройни слънчеви красавици в небесата — сурасундари или апсари, помощнички на Урваши. Едно от главните им деяния е да вдъхновяват художниците да създават прекрасното, достъпно за разбиране и утеха на всички хора. Слънчевите момичета носят на нас, художниците, собствения си образ и затова се наричат читрини, от думата „читра“ — картина, статуя, словесно поетично описание. Вдъхновявайки ни с вълшебната сила на изкуството, със способността да сътворим чудото на красотата, читрините ни подчиняват на общия закон: който не изпълни своята задача, изгубва силата си и ослепява за невидимост, става обикновен занаятчия.
— Колко прилича това на орфическото учение за музите — пошепна Лизип на Таис, — ненапразно според преданието Орфей е донесъл своите знания от Индия.