След един ден, когато Ерис, съпроводена от Окиале, излезе за някакви покупки, лидийският познавач на жените я спря и се опита да я съблазни с всякакви обещания. Ерис, без да го изслуша, продължи по-нататък. Разяреният търговец на роби я сграбчи за рамото и се вцепени пред острието на кинжала.
Ерис със смях разказа на господарката си за несретния поклонник и атинянката се смееше заедно с нея. За нещастие двете млади жени излязоха лекомислени, понеже не познаваха тежката и дребнава злоба на азиатските търговци на жива стока.
Беше дошъл поредният керван от Бактрия. Таис се приготовляваше, искаше да се срещне с началника и да научи последните военни новини. С досада тя откри, че беше свършила тъмночервената боя от кипърски раковини за боядисване зърната на гърдите и пръстите на краката. Ерис се нае да изтича до пазара. По-бързо от нея можеше да отиде само конник, но не и сред теснотията на пазара. Таис се съгласи.
Ерис се забави много по-дълго от обикновено. Разтревожена, атинянката изпрати бързоногото момиченце, доведената дъщеря на Ройкос, да научи дали не се е случило нещо. Момиченцето дотича задъхано, бледо, загубило колана си и съобщи, че Ерис е завързана, заобиколена от тълпа мъже които се канят да я убият.
Таис предчувствуваше някакво нещастие около Ерис и ето че то беше я сполетяло. Ройкос вече беше извел Боанергос и Салмаах, въоръжен с щит и копие. Таис се метна на Салмаах. Презглава те се понесоха по тясна стръмна улица. Ерис винаги минаваше по този път. Таис не се излъга. В широка полугалерия — вдлъбнатина в една висока стена, тя видя малка тълпа, заобиколила пет яки роба, които бяха хванали Ерис. Ръцете и бяха безпощадно извити назад, дебело въже опасваше шията й под гърлото, а един от робите се мъчеше да я хване за краката. На слънцето в уличния прах пред Ерис лежеше познатият вече на Таис лидиец с разпран корем. За миг Таис съобрази как да постъпи.
— И-и-и-ех! — диво извика тя над ухото на Салмаах. Кобилата като побесняла връхлетя върху хората, ритайки и хапейки. Смаяни, те изпуснаха от ръцете си Ерис. Същия миг Таис преряза с лява ръка връвта, а Салмаах отпусна предните си копита върху гърба на навелия се пред краката на Ерис човек. Ройкос също не стоеше бездеен. От силния удар с щита право в лицето падна по гръб един от робите, които извиваха ръцете на Ерис, друг роб отскочи, грабвайки ножа си, но старият воин замахна с копието. От всички страни с викове се стичаха хора. Таис подаде ръка на Ерис, извърна издигналата се на задните си крака кобила. Черната жрица леко скочи върху хълбоците на коня зад Таис. Конят изведе жените от тълпата. Ройкос щеше да прикрива отстъплението, ако това се наложеше. Робите не посмяха да преследват Таис и Ерис, съчувствието на тълпата беше изцяло на тяхна страна.
Таис поръча на Ройкос да каже на хората, наобиколили ранения, да не го докосват, докато дойде помощ и доведе за него най-известния лекар в Екбатана.
Атинянката избърза у дома си, прегледа Ерис, нареди й да се изкъпе в басейна и се зае да маже с лекарства многото драскотини по нейната необикновено здрава и гъвкава тъмна кожа. Ерис, крайно доволна, че нейният свещен кинжал е останал недокоснат, разказа на господарката си за станалото.
Лидиецът причаквал с пет много силни роби Ерис, след като проследил пътя й. Те така я сграбчили, че тя не могла да се изтръгне и я заведи в галерията. Лидиецът почукал. Вратата в дъното се открехнала. Сигурно щели да вмъкнат вътре Ерис и здраво да я вържат. Но за свое нещастие лидиецът рано възтържествувал, пожелал да разсъблече черната жрица.
— Ние имаме в сандалите си за случай на насилие… — Ерис вдигна десния си крак. На подметката отпред на ремъка между пръстите се подаваше продълговат кожен масур. Ерис мръдна встрани големия си пръст, чукна върха на сандала в пода и скритото в кожата тънко като бръснач острие, прилично на леопардов нокът, изскочи. Ударът със страшния нокът можеше да нанесе жестока рана. Нагледен пример за това бяха изтърбушените черва на лидиеца.
Таис привърши с лекуването на Ерис, даде й отвара от мак и въпреки нейните протести я накара да лежи. Дойде Ройкос с бележка от лекаря, който вече знаеше цялото произшествие.
„Заших корема на негодника с дебел конец — пишеше Алкапдър, — ако не му попречи тлъстината, ще остане жив.“ И лидиецът наистина оздравя. След три седмици той дойде при Лизип да се оплаква от Таис, като показваше грозно зарасналата рана, която пресичаше косо и накриво изнеженото му тяло. Таис беше намерила за добре да разкаже всичко на управителя на града. Изгониха лидиеца и му забраниха да идва в Екбатана, Суза и Вавилон.