На другия ден след нападението Таис повика Ерис при себе си и посрещна робинята си права, необикновено сериозна и строга.
На удобни кресла, вавилонска изработка, седяха като съдии Лизип и Клеофрад. По потръпването на носа й, Таис видя скритата тревога на черната жрица.
— Заявявам пред двама уважавани и известни на всички граждани, по-възрастни от тридесет години — произнесе атинянката установената формула, — че тази жена на име Ерис не е моя робиня, а свободна, незадължена никому с нищо и господарка сама на себе си в своите постъпки!
Ерис трепна. На бронзовото и лице белите ябълки на очите и изглеждаха огромни.
Клеофрад като по-възрастен стана, криейки насмешлива усмивка в сивочерната си брада.
— Задължени сме да я прегледаме, за да видим дали липсват каквито и да са недостойни означения и печати. Ала няма нужда от това, защото само преди пет дена я видяхме без дрехи. Аз възнамерявам да подпиша. — Той се наведе над предварително приготвения документ и драсна своя знак с неизличимо мастило от дъбови шикалки. Лизип и Таис се подписаха един след друг и се приближиха към вкаменилата се Ерис. Лизип със силните си пръсти на скулптор разгъна и свали сребърната гривна над левия лакът.
— Пъдиш ли ме, господарке? — тъжно каза задъханата Ерис.
— Не, съвсем не. Само че ти вече не можеш да се смяташ за моя робиня. Стига си носила тази безполезна маска. И Хезиона се смяташе робиня, някога също така жрица като тебе, но на друга богиня. А сега, ти знаеш, „Родената от змия“ е най-добра моя приятелка, която ми замени прекрасната Егесихора.
— А аз кого ще заменя?
— Ти няма нужда никого да заменяш, ти си сама за себе си.
— И ще живея тук с тебе ли?
— Колкото искаш! Ти си ми близка и скъпа! — Атинянката силно я прегърна през врата, целуна я и почувствува, че тялото на черната жрица трепери.
Две едри сълзи се търкулнаха по тъмните й страни, раменете й се отпуснаха и една въздишка се откърти след усмивка, която изчезна като проблеснала светкавица.
— Пък аз си помислих, че е настъпил последният ми час — просто без никакво предизвикателство каза Ерис.
— Как така?
— Щях да се самоубия, за да те чакам на брега на Реката!
— Аз разбрах твоето заблуждение — каза Клеофрад — и внимавах да ти попреча.
— Не е ли все едно дали по-рано или по-късно? — сви рамене Ерис.
— Не е все едно. По-късно ти щеше да разбереш всичко, което сега не можа да схванеш, и щеше да изложиш Таис и нас на тежки изпитания поради глупава неблагодарност.
Ерис за един миг се взря във ваятеля, внезапно прегъна коляно и поднесе ръката му до устните си. Клеофрад я изправи, целуна я но двете страни и я настани до себе си на кресло, както подобаваше на свободна жена. Таис стана и като кимна на Ерис — „сега ще се върна“, — излезе.
— Разкажи ни за себе си, Ерис — помоли Лизип, — ти сигурно си дъщеря на известни родители, от добър род и по двете линии — мъжка и женска. Такова съвършенство, калокагатия, се придобива само след дълго очукване на поколенията. То не е като талант.
— Не мога, велики ваятелю! Нищо не зная и само смътно си спомням някаква друга страна. Взели са ме съвсем мъничка в храма на Майката на боговете.
— Жалко, много интересно би било за мене да науча. Сигурно би се потвърдило онова, което знаем за нашите знаменити красавици: Аспазия, Лаис, Фрина, Таис и Егесихора…
Таис се върна с бяла, обточена със синьо екзомида в ръка.
— Облечи я! Не се стеснявай, не забравяй, че те са художници.
— Още при първото посещение почувствувах, че те са други — отвърна Ерис и все пак се затули зад господарката си.
Таис вчеса Ерис и постави на главата й великолепна златна стефане. Атинянката я накара да обуе вместо простите сандали, па макар и с бойни нокти, други, изящни, от посребрена кожа, чийто главен ремък се привързваше с две панделки и със сребърни токи към трите ивици кожа, които обхващаха петата, и с широка гривна със звънчета на глезена. Ефектът беше поразителен. Художниците запляскаха бедрата си.
— Та тя е етиопска княгиня! — възкликна Лизип.
— И на теб ще отговоря, както и на онзи озлобен лидиец. Тя не е княгиня — богиня е! — каза Таис.
Великият ваятел изпитателно изгледа атинянката — шегува ли се, или говори сериозно, не можа да разбере и за всеки случай каза:
— Ще се съгласи ли богинята да послужи за модел на моя любим ученик?
— Това е неизбежно задължение на богините и на музите — отвърна Таис вместо Ерис.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
КЕОСКИЯТ ОБИЧАЙ
Животът на Таис в Екбатана, след като Клеофрад започна да моделира нея, а Ехефил — Ерис, потече еднообразно. И двете трябваше да стават още с първите лъчи на зората. Ваятелите, както и лично Лизип, обичаха утринните часове, когато слънцето едва се подаваше иззад източните хълмове и облаците над гигантския гранитен хребет на запад порозовяваха и се разпръскваха от силата на Хелиос. Ехефил не бързаше, работеше бавно и не уморяваше много Ерис. Но Клеофрад се трудеше яростно, сякаш обзет от вдъхновено безумие. Избраната от него поза не беше никак лека дори за така добре развита физически жена като Таис.