Лизип, който бе преградил за ваятелите част от верандата, неведнъж идваше да спасява приятелката си.
Учудващо малко вести идваха от Птолемей. Той престана да пише дълги писма и само на два пъти извести за себе си чрез устни донесения на военачалници, които се завръщаха в столицата на Персия болни или ранени. Всичко се развивало благополучно. Двата отряда, на които се разделила армията — на Хефестион и на Александър, преминали по различни пътища ледените проходи на страхотна височина, където човек не можел да се стопли и страдал от сънно замайване. Сега войските се спущали към желания Инд.
Веднъж Лизип отведе Таис в своите покои. Там, зад грижливо прикритата врата имаше абсида с висок като пролука прозорец, който напомни на Таис мемфиския храм „Нейт“. Тесен лъч от обедното слънце падаше върху плоча от чисто бял мрамор и хвърляше върху Лизип ивица светлина. Суровата сериозност и тази светлина върху главата на ваятеля му придаваха вид на жрец на тайно учение.
— Нашият велик и божествен учител Орфей е открил овомантията, или гадаенето по яйце. Може понякога да се разпознае бъдещето на птица, вложено в белтъка и жълтъка. Онова, което тя трябва да понесе в своя живот, след като се роди. Разбира се, могат да предсказват само просветени хора, които са способни да открият знаците и после да ги разгадаят чрез многостепенни математически изчисления. Разните птици имат различно назначение в живота. За това, което искам да узная аз, трябва яйце на птица, която дълго живее и високо лети, най-добре от грифон. Ето го — ваятелят взе от парче овча вълна голямо сиво яйце, — на помощ му идва друго яйце, от планински гарван! — Лизип умело разсече с остър кинжал яйцето на грифона по дължина и остави съдържанието да потече по мрамора. Яйцето на гарвана той изля върху черна лакирана плочка. Като се взираше внимателно в едното и в другото, той ги съпоставяше, шепнеше си нещо и пишеше непознати знаци в края на мраморната плоча. Без да смее да помръдне, Таис наблюдаваше това, което ставаше, и нищо не разбираше.
Накрая Лизип започна да пресмята и да съпоставя. Таис се наслаждаваше на почивката след тежките сеанси при безмилостния Клеофрад и не забеляза как слънчевият лъч се измести наляво и слезе от дъската. Лизип бързо се изправи, изтривайки потта от голямото си плешиво чело.
— Индийският поход е обречен на неуспех!
— Как? Всички ли са загинали там? — стресна се Таис, тя не разбра изведнъж смисъла на думите, казани от ваятеля.
— За това няма и не може да има указания. Развитието на съдбата е неблагоприятно и пространството, което те възнамеряват да преодолеят, в действителност е непреодолимо.
— Но нали Александър има карти, опитни географи, криптии, водачи — всичко, каквото можеше да му дадат елинската наука и ръководството на великия Аристотел.
— Аристотел се оказа сляп и глух не само за древната мъдрост на Азия, но дори и за собствената наука на елините. Впрочем така става винаги, когато прославен, преуспял по своя път човек забравя, че той е само ученик, който върви по един от многото пътища на познанието. Забравя необходимостта да си отваря очите, да пази в паметта си древното, като съпоставя с него новото.
— Какво е забравил той например?
— Демокрит и Анаксимандър Милетски, питагорейците, Платон, които учеха според нашите орфически предания, че земята е полукълбо и дори кълбо. Ето защо всички пресметнати на плоска земя разстояния по картата на Хекатей са неверни. Евдокс Книдоски, който е живял в Египет, е изчислил според звездата Канопус големината на кълбото на Гея на триста и тридесет хиляди стадии в окръжност. Тези мъдреци са писали, че разстоянията до звездите са непостижимо големи за човешкия ум, че има тъмни звезди и има много земи, обитавани както нашата Гея. Че освен известните планети има още далечни и ние не можем да ги видим с нашето зрение, както не всеки вижда рогата на планетата на Утрото, посветена на твоята богиня.
Таис се озърна тревожно, сякаш се страхуваше, че ще види зад гърба си някого от разгневените олимпийци.
— Как е могъл да научи Демокрит за планети, които остават невидими за него?