— Ти си прав, както винаги, учителю. Позволи ми да се откажа от моята, както ти я наричаш, част и да оставя статуята у тебе.
— Щедра моя Таис! — доволен възкликна Лизип. — Може би няма да има нужда и от твоето великодушие. Признавам ти, че някога бях говорил с Александър за намерението на Клеофрад да те изобрази и…
Сърцето на Таис се разтуптя, тя дълбоко си пое дъх.
— И той каза — невъзмутимо продължи Лизип, — че ако по мое мнение статуята излезе сполучлива, той ще бъде първият купувач на Клеофрад. Тогава го запитах, защо просто не я поръча на ваятеля? А той така ме погледна, сякаш му бях задал нескромен въпрос. Предполагам, че ти ще се съгласиш да продам Анадиомена на Александър. Той ще я изпрати в Елада, може би в Атина, може би в Китера.
Таис притвори ресници и мълком наведе глава, после запита, без да вдигне очи:
— А какво е решил Ехефил за своята Аксиопена?
Младият ваятел упорито заяви:
— Ще задържа при себе си Аксиопена дотогава, докато Ерис не се съгласи да бъде моя!
Ерис сърдито и високо отговори:
— За това не се уговарят пред всички както с блудница на пазар. Великата майка изисква нощта за своето тайнство. Онези, които се осмеляват да нарушат нейните завети, се уподобяват на животни, които не знаят, че любовта е свещена и има нужда от подготовка на душата и тялото. Или вие, елините, сте забравили повелите на Майката на Бездната, на Кибела?
Таис изумена погледна черната жрица. Какво я накара да произнесе такава тирада? Досетила се, тя се усмихна и весели искрици се мярнаха в тъжните й очи.
— Ехефил или по-добре да те наричам Ерифил, а? Ако ти не беше художник, бих се помъчила с всички сили да те отклоня от безумния стремеж, който означава твоята гибел. Даже и на художника, създателя на Аксиопена, казвам: пази се, пази се и пак се пази! Щастие няма да постигнеш, но ще опознаеш Ерос такъв, какъвто го срещат с цената на смъртта, и то само редки хора.
— Какво говориш, госпожо? — остро се извърна към нея Ерис. — Насърчаваш ли го?
— А защо не? Отдавна е време да отхвърлиш тъмнината, която те е покрила в храма на Кибела. Дали ти искаш това, или не, но знай, че част от тебе вече е взета в статуята.
— И ти ми предлагаш да служа на мъж?
— Тъкмо обратното. Мъж ще служи на теб. Гледай, той едва сдържа желанието си да прегърне с молба коленете ти.
— Не мога да наруша обета си и да те напусна!
— Това вече е твоя и негова работа да се споразумеете. Ако ли не, по-добре го убий, спаси го от мъки!
— Съгласен съм, госпожо Таис! — засиял извика Ехефил.
— Не се радвай — строго го прекъсна Ерис, — нищо не е станало.
— Ще стане! — уверено каза Таис и помоли за извинение Лизип, който следеше с любопитство „семейната сцена“.
Така или иначе, след като изминаха няколко дни, Артемис Аксиопена напусна къщата на Лизип, купена за грамадна сума и дори не от елин, а от един от онези индийски художници, който беше гост на Лизип. Той купи статуята за един старинен храм на странна религия, който се наричаше Ериду и се намираше в долното течение на Ефрат, край най-древния град в Месопотамия. Ваятелят виждаше в името на храма, почти еднозвучно с неговата любов, особено щастливо предзнаменование.
Завинаги остана под покривалото на нощта онова, което се бе случило между него и Ерис. Наблюдателна по природа, Таис забеляза, че бързите движения на Ерис станаха малко по-плавни, а сините й очи понякога изгубваха студения си синкав блясък.
Два месеца след продажбата на статуята Ехефил дойде при Таис много съкрушен и я помоли да излязат в градината. Близо до каменната ограда, там, където ручеят от басейна протичаше през малка яма, скулпторът, без да пази изгладеното си облекло, скочи във водата, която стигаше до кръста му. Застанал на колене, Ехефил потопи и двете си ръце на дъното на ямата и ги извади събрани в шепа. На слънцето засвяткаха едри рубини, смарагди, сапфири, сардоникси, златни и сребърни гривни, колани, украсена с тюркоази златна чашка.