— Какво е станало с аменеите? — попита Сандекър. — Защо няма по-раншни доказателства за тяхното съществуване?
— Цивилизацията им е била унищожена, когато комета е паднала върху земята около 7000-та година преди новата ера и е причинила катаклизъм в световен мащаб. Именно тогава земният „мост“ от Гибралтар до Мароко се е разрушил и се появило Средиземно море. Бреговите ивици били залети и се променили завинаги. За времето, нужно на една дъждовна капка да падне от облак, морските народи, техните градове и цялата им култура били заличени от лицето на земята.
— И всичко това сте го разчели от скалните надписи?
— Дори много повече — отвърна Йегър. — Те описват ужаса и страданията в ярки подробности. Ударът на кометата бил гигантски, внезапен, ужасяващ и смъртоносен. Надписите говорят още за планини, които се клатели като върби по време на хала. Земетресенията били с магнитуд, какъвто е непознат в днешно време. Вулкани изригвали със силата на хиляди ядрени бомби, изпълвайки небето с пластове прах, дебели стотици километри. Пемза покрила моретата с гъстота, достигаща височина три метра. Реки от лава изпепелили по-голямата част от познатия ни днес Тихоокеански северозапад. Пожари се разпространили от ураганните ветрове, изпускайки високи облаци дим, които закрили небето. Приливни вълни, високи над пет метра, залели сушата. Острови изчезнали, погребани завинаги под водата. Повечето от хората и всичко освен шепа животни и морски свят изчезнали в порядъка само на двайсет и четири часа.
Джордино преплете пръсти зад тила си и се загледа в тавана, опитвайки се да си представи страхотната разруха.
— Значи това обяснява… внезапното изчезване на праисторическите животни с дълги кучешки зъби в двете Америки, едногърбата камила, мускусния бик, огромния бизон с рог, дълъг метър и осемдесет, мамонта с козина, дребния рунтав кон, бродил някога из равнините на Северна Америка. И превърналите се за един миг във вкаменелости миди, медузи, стриди и морски звезди — спомняте си, че ги открихме по време на проекти, в които изследвахме седиментите. Сега всичко това вероятно може да бъде свързано с падналата комета.
Сандекър погледна Джордино с одобрение. Ниският италианец имаше блестящ ум, но се стараеше да го прикрива под язвителни забележки.
Стивънс извади лулата си и започна да я върти между пръстите си.
— Сред научните среди е добре известно, че масовото изчезване на животни с тегло над четирийсет килограма е станало заедно с края на последния ледников период, почти по същото време, когато кометата е паднала на земята. В Сибир са намерени запазени в леда мастодонти с все още несмляна храна в стомасите им, което потвърждава факта, че те са умрели внезапно, сякаш са били поставени в камера за дълбоко замразяване. Същото се случило с дърветата и растенията, намерени замръзнали разлистени и цъфнали.
Степента на ужаса не можеше да се вмести напълно в представите на присъстващите в заседателната зала.
— Аз не съм геофизик — продължи Стивън, — но не мога да повярвам, че една комета, паднала на земята, колкото и да е била голяма, може да причини такава огромна разруха. Просто е немислимо.
— Преди хиляди години комета или астероид е унищожил динозаврите — напомни му Джордино.
— Трябва да е била гигантска комета — вметна Сандекър.
— Кометите не могат да се измерват като астероидите или метеорите, които имат твърда маса — поясни Йегър. — Те са съставени от лед, газ и камъни.
Пат продължи да говори за скалните надписи, без да поглежда бележките си.
— Някои от оцелелите обитатели на Земята са живели в планините или високите равнини, където са се занимавали със земеделие и лов. Имали са възможност да избегнат последиците от разрухата, като са се скрили под земята или в пещери и са преживявали с малкото останала растителност и животни за лов. Много от тях са умрели от глад или от задушаващите облаци газове, отделящи се в атмосферата. Оцелели само шепа аменеи, които са се намирали във високите планини по време на огромните приливни вълни.
— Повествованието за потопа — поясни Стивънс — е описано върху шумерските глинени таблички, датиращи отпреди пет хиляди години в Месопотамия — легендата за Гилгамеш4 и потопа предшестват библейския разказ за Ной и неговия ковчег. Скалните текстове на маите, записките на вавилонски свещеници, легендите, предавани от един народ на друг, включително индианците в цяла Северна Америка — всички те говорят за стихийно наводнение. Така че почти няма съмнение, че то се е случило.
4
Полулегендарен управител на шумерския град Урук в началото на III хилядолетие пр.н.е. — Б.пр.