— Нямам отговор на това.
Без да променя скоростта от осем възела, Пит леко изви кормилното колело и предприе широк завой, за да заобиколи носа на „Улрих Волф“. Излизайки от края на дока, видя, че сега той е оживен от докери и охранители, които проверяваха самоличността на всички мъже и жени в червени гащеризони. Подмина малка моторница, плаваща без светлини, която заплашително направи завой от 183 градуса и пое след тях в килватера им. Той постави насочващия си компютър върху рамката на защитната преграда срещу вятъра и изучи показанията, които щяха да го преведат през тъмнината до дефилето, където се намираше скайкарът.
Пет километра до дефилето, пет километра по вода в плавателен съд, който не предоставяше никаква защита срещу търсещи прожектори или автоматични оръжия и тежки картечници. Единственото им въоръжение бяха два пистолета. Освен това ги застрашаваха патрулните лодки, които положително бяха вече уведомени за откраднатия моторен катер, с който нашествениците се опитваха да избягат от района на корабостроителницата. Утешителното беше, че патрулните лодки бяха в другия край на фиорда и това им предоставяше поне няколко минути преднина. Но слаба беше тази утеха. Превъзхождащите ги по скорост лодки лесно щяха да пресекат пътя на „Гранд Банкс“, преди плавателният им съд да стигне входа на дефилето.
— Ал!
Джордино мигом се озова до него.
— Слушам!
— Намери някакви бутилки. Сигурно има някъде на борда. Изпразни ги, ако са пълни и ги напълни с каквото силно запалително вещество намериш. Дизеловото гориво се възпламенява бавно. Потърси бензин или някакъв разтворител.
— Коктейл „Молотов“, а? — захили се като демон Джордино. — Не съм хвърлял такъв, откакто ходех на детска градина. — След две крачки той заслиза по стълбата към машинното отделение.
Пит едва се удържа да не увеличи скоростта. Погледна през рамо и видя моторницата, която ги застигаше и след малко се изравни с тях. Светлините от корабостроителницата осветиха двама мъже в черни униформи — единият управляваше моторницата, а другият стоеше на кърмата и стискаше в ръка автоматична пушка. Мъжът на щурвала започна да му прави знаци, сочейки ухото си. Пит разбра съобщението и включи радиото, като го остави на честотата, на която беше.
Разнесе се глас на испански, чийто тон непогрешимо говореше, че издава команда. Той грабна микрофона и отвърна:
— Но абла еспаньол.6
— Алто!7 Алто! — изкрещя гласът.
— Слезте долу и легнете по корем на пода — нареди Пит на Пат и Меган.
Те мълчаливо се подчиниха и се втурнаха надолу по стълбата към главната кабина.
Пит намали скоростта и се показа на вратата на мостика. Колтът със запънат ударник беше пъхнат в колана му. Охранителят на кърмата на моторницата приклекна в готовност да скочи на борда на „Гранд Банкс“.
Пит измери разстоянието между двата плавателни съда и влезе отново, за да увеличи скоростта, но леко, колкото да се движи успоредно на патрулната лодка, така че канещият се да скочи на борда на „Гранд Банкс“ охранител да прехвърли леерното ограждане точно там, където е вратата за мостика. Трябваше точно да улучи момента. Зачака търпеливо като ловец, наблюдаващ небето за прелитаща патица.
Точно когато охранителят отлепи крака, за да скочи, Пит побутна напред ръчната газ, увеличавайки леко скоростта, после рязко я върна назад. Внезапното движение обърка охранителя и той се просна по корем върху тясната лява палуба на „Гранд Банкс“.
Пит спокойно прекрачи навън от мостика, заби петата на десния си крак във врата на мъжа, наведе се, измъкна от ръцете му автоматичната пушка „Бушмастер“ M17S — и го удари с приклада по тила. След това насочи оръжието в мъжа на щурвала и стреля. Не го улучи, тъй като мъжът мигом падна на колене, изви рязко кормилното колело, увеличи скоростта и под остър ъгъл се отдалечи от „Гранд Банкс“. Със силен рев от двигателя моторницата подскочи в облак от пръски и разпенена вода. Без повече да я гледа, Пит влезе отново в кабината и подаде максимален приток на гориво. Кърмата на „Гранд Банкс“ потъна във водата, носът й щръкна нагоре и моторният катер запердаши по черната вода със скорост близо двайсет възела.
Сега Пит съсредоточи вниманието си върху патрулните лодки, които се връщаха от края на фиорда. Те плаваха с максимална скорост и прожекторите им осветяваха водата на косъм от „Гранд Банкс“. Повече от ясно беше, че охранителят от малката моторница им беше съобщил всичко по радиовръзката. Водещата лодка се отдели на около осемстотин метра пред другата. Пит не можеше да предвиди кога най-близката патрулна лодка ще поеме по курс на неминуем сблъсък с „Гранд Банкс“. Сигурен беше обаче, че ще пресече пътя му, преди да са стигнали до входа на дефилето. След шест-седем минути щеше да стане ясно дали са обречени да оцелеят, или да загинат.