— Бог да ни е на помощ! — смънка под носа си Лорън.
Пит погледна към Сандекър.
— Трябва да уведомите президента.
— Държах в течение научния съвет и началника на администрацията Джо Флин за нашите разследвания, но никой не взе заплахата на сериозно.
— Не е зле да я вземат на сериозно час по-скоро — вметна Джордино.
— Не е зле и ние да преосмислим възможностите си — каза Пит — и да излезем с план за действие. Оставащите ни три дни никак не са много време… ако искаме да попречим на Волфови да причинят нов апокалипсис.
36.
Пилотът приземи плавно реактивния самолет на търговското обединение „Съдба“ на дългата ледена писта. Построеният по поръчка японски двумоторен реактивен самолет „Драгонфайър“, последният останал от разпродадения самолетен парк, нямаше никакви опознавателни знаци и тъй като беше боядисан целият в бяло, се сливаше със заснежената местност, докато рулираше към стръмната стена на покрита с лед висока планина.
Когато летателният апарат се приближи на по-малко от двеста метра, създавайки впечатлението, че ще се блъсне в планината, леденият скат като по чудо се разтвори и разкри огромна пещерообразна вътрешност. Пилотът бавно спря машината в средата на хангара, прокопан в планината с робски труд преди близо шейсет години. Воят на реактивните двигатели стихна и турбините им постепенно спряха да се въртят. Зад тях масивните ледени врати върху няколко солидни гумени колела се затвориха плътно.
В хангара имаше паркирани още два други самолета, и двата военни версии на А340-300 на „Еърбъс индъстри“. Единият от тях можеше да превозва до 295 пътника и двайсет тона товар. Другият беше построен само като транспортьор. И на двата в момента се извършваха последни проверки на двигателите и се зареждаха с гориво за предстоящата евакуация на Волфовия персонал до убежището на големите суперкораби, които чакаха в безопасните води на чилийския фиорд.
В огромния хангар кипеше трескава дейност. Работници в разноцветните униформи на Волф се движеха безшумно и разговаряха тихо, докато пълнеха над стоте дървени сандъци с ценни предмети и богатства на аменеите, заедно с плячкосаните през Втората световна война съкровища и свещени нацистки реликви, и ги подреждаха за транспортирането им до „Улрих Волф“.
Петдесет мъже в стандартните черни униформи на охраната на търговско обединение „Съдба“ застанаха мирно в редица, когато Карл Волф и сестра му Елзи слязоха от самолета. Карл беше облечен в скиорски клин и широко кожено яке с вълнена подплата от алпака8. Елзи носеше скиорски гащеризон под три четвърти кожено палто.
Мъжът, който отговаряше за транспортирането, ги чакаше в подножието на спуснатата от самолета стълба.
— Братовчеде Карл и братовчедке Елзи, оказвате ни голяма чест с идването си тук.
— Братовчеде Хорст — подаде му ръка Карл, — чувствам за свой дълг да видя последните етапи преди задействането на системата за второто пришествие.
— А то скоро ще настъпи — отбеляза Елзи.
— Как върви евакуацията? — заинтересува се Карл.
— По график товарът и пътниците трябва да пристигнат на „Улрих Волф“ десет часа преди катаклизма — увери го Хорст.
В този момент брат им Хуго и сестра им Блонди се приближиха да ги поздравят.
— Добре се завърнал във Валхала! — каза Блонди на Карл.
— Непредвидени неща ме забавиха толкова дълго време — поясни Карл.
Хуго, който беше началник на семейната охрана, посочи към малък електрически автомобил, един от няколкото такива, предназначени за работа в пещерата, за да се избегне натрупване на въглероден окис във въздуха.
— Елате да ви заведа в командния център, където ще видите със собствените си очи как започваме да слагаме край на стария свят.
— Преди това обаче искам да направя проверка на охраната ти — каза Карл и последван от Елзи, тръгна покрай редицата от мъже в черни униформи, които стояха с изпъчени гърди, с автомати Р-10 на кръста и с картечни пистолети „Бушмастер-М17S“ през рамо. От време на време той се спираше пред някого от тях и го разпитваше за националността и военната му история. Когато стигна до края на редицата, кимна със задоволство и рече:
— Това се казва група от храбреци! Добре си се справил, Хуго. Момчетата създават впечатлението, че могат да се справят с всякакво нашествие.
— Те имат заповеди да стрелят на месо по всеки неидентифициран нашественик, навлязъл в територията ни.
8
Алпака — плат от вълната на южноамериканско домашно животно като овца, от рода на ламите. — Б.р.