Тя гледаше тунелите, докато те преминаваха покрай нея — голи бетонни стени, мрежа от тръби и жици, преплетени релси, които се отклоняваха към черни дупки, където висяха зелени и червени светлини, като далечни цветни петна. Нямаше нищо друго, нищо, което да разводни усещането, така че човек можеше да се възхищава на голата целесъобразност и изобретателността, която я беше постигнала. Тя мислеше за „Тагарт Билдинг“, която стоеше над главата й в момента, устремена право в небето; мислеше: това са корените на сградата, кухите корени, които се извиват под земята и хранят града.
Когато влакът спря, когато тя слезе и чу бетона на перона под токчетата си, се почувства лека, извисена, заредена за действие.
Дагни Тагарт тръгна, крачейки бързо, сякаш скоростта на стъпките й можеше да даде форма на нещата, които чувстваше. След няколко мига разбра, че си свирка мелодия — и това беше темата от Петия концерт на Хали. Усети, че някой я гледа, и се обърна. Младият спирач стоеше и я наблюдаваше напрегнато.
Тя седеше на подлакътника на големия стол пред бюрото на Джеймс Тагарт, с разтворено палто над измачкания костюм за пътуване. Еди Уилърс седеше в другия край на стаята и от време на време записваше. Неговата титла беше „специален асистент на вицепрезидента по експлоатацията на подвижния състав“, а основното му задължение беше да бъде неин пазач срещу загубата на време. Тя го молеше да присъства на срещи от този вид, защото никога не й се налагаше да му обяснява каквото и да е след това. Джеймс Тагарт седеше на бюрото си, с глава, потънала между раменете му.
— Линията „Рио Норте“ е купчина боклук от край до край — каза тя. — Много по-лошо е, отколкото си мислех. Но ще я спасим.
— Разбира се — каза Джеймс Тагарт.
— Част от релсите могат да бъдат спасени. Не много и не за дълго. Ще започнем да полагаме нови релси в планинските секции, на първо място в Колорадо. Ще получа новите релси след два месеца.
— О, да не би Орън Бойл да е казал, че…
— Поръчах релсите на „Риърдън стийл“.
Слабият сподавен звук, дошъл откъм Еди Уилърс, беше потиснатото му радостно възклицание.
Джеймс Тагарт не отговори веднага.
— Дагни, защо не седнеш на стола както трябва? — каза той накрая, гласът му беше сприхав. — Никой не води бизнес разговори по този начин.
— Аз — да.
Тя чакаше. Той попита, докато очите му отбягваха нейните:
— Не каза ли, че ти си поръчала релсите от Риърдън?
— Снощи. Обадих му се от Кливлънд.
— Но бордът не е разрешавал. Аз не съм разрешавал. Не си се посъветвала с мен.
Тя се пресегна, вдигна слушалката на телефона на бюрото му и му я подаде.
— Обади се на Риърдън и го отмени.
Джеймс Тагарт се облегна назад.
— Не съм казал това — отговори ядосано той. — Изобщо не съм казал това.
— Значи остава?
— И това не съм казал.
Тя се обърна.
— Еди, накарай ги да съставят проектодоговор с „Риърдън стийл“. Джим ще го подпише — тя извади смачкано парче хартия от джоба си и го хвърли на Еди. — Това са цифрите и условията.
Тагарт каза:
— Но бордът не е…
— Бордът няма нищо общо с това. Упълномощиха те да купиш релсите преди тринайсет месеца. Откъде ще ги купуваш е твоя работа.
— Не мисля, че е правилно да взимаме такова решение, без да дадем на борда шанса да изрази мнението си. И не виждам защо трябва аз да бъда принуден да поема отговорността.
— Аз я поемам.
— Ами разходите, които…
— Риърдън иска по-малко от „Асошиейтед Стийл“ на Бойл.
— Добре, ами Орън Бойл?
— Анулирах договора. Имахме право да го анулираме преди шест месеца.
— Кога си направила това?
— Вчера.
— Но той не се е обадил, за да потвърдя.
— Няма и да го направи.
Тагарт седеше, забил поглед в бюрото си. Тя се чудеше защо той негодува от възможността да търгува с Риърдън и защо неговото негодувание е толкова странно и уклончиво. „Риърдън стийл“ беше основният доставчик на „Тагарт Трансконтинентал“ в продължение на десет години, от момента, в който беше запалена първата пещ на Риърдън, по времето, когато баща им беше президент на железопътната компания. В продължение на десет години по-голямата част от релсите им идваха от „Риърдън стийл“. Нямаше много фирми в страната, които да доставят онова, което е било поръчано, точно когато и както е било поръчано. „Риърдън стийл“ беше една от тях.