— Успя ли да прегледаш схемата, която ти изпратихме?
— Да. Нямаш нужда от коментари или комплименти. Поръчката ги изразява.
— Много добре. Благодаря. Започвам да лея метала.
— Не искаш ли да попиташ дали линията „Джон Голт“ е в позиция да дава поръчки или да функционира?
— Няма нужда. Твоето идване го изразява.
Тя се усмихна.
— Така е. Всичко е готово, Ханк. Дойдох, за да ти го кажа и да обсъдим детайлите за моста лично.
— Добре, аз съм любопитен: кои са собствениците на облигациите на линията „Джон Голт“?
— Не мисля, че някой от тях е можел да си го позволи. Всички имат разрастващи се предприятия. Всички имат нужда от парите си за собствените си нужди. Но имаха нужда от линията и не помолиха никого за помощ.
Тя извади лист от чантата си.
— Това е „Джон Голт Инкорпорейтид“ — каза тя и му го подаде през бюрото.
Той знаеше повечето от имената в списъка: Елис Уайът, „Уайът Ойл“, Колорадо. Тед Нилсън, „Нилсън Моторс“, Колорадо. Лорънс Хамънд, „Хамънд Каре“, Колорадо. Андрю Стоктън, Леярни „Стоктън“, Колорадо. Имаше и неколцина от други щати — той забеляза името Кенет Данагър, „Въглища Данагър“, Пенсилвания. Сумите за участието им варираха, от суми с пет до суми с шест цифри.
Той се протегна за писалката си и написа в края на листа: „Хенри Риърдън, «Риърдън стийл», Пенсилвания — 1 000 000 долара“ и бутна листа обратно към нея.
— Ханк — тихо каза тя, — не искам да влизаш в това. Инвестирал си толкова в риърдъновия метал, че положението е по-лошо за теб, отколкото за когото и да е от нас. Не можеш да си позволиш още един риск.
— Никога не съм приемал услуги — студено отговори той.
— Какво искаш да кажеш?
— Не искам от хората да поемат по-големи рискове в моите начинания от самия мен. Ако това е хазарт, ще посрещна залога на когото и да е от другите. Не каза ли, че тези коловози са първото ми изложение?
Тя наведе глава и каза сериозно:
— Добре. Благодаря.
— Между другото, не очаквам да загубя тези пари. Разбирам условията, при които тези облигации могат да се превърнат в акции по мой избор. И затова очаквам да получа огромна печалба — а ти ще ми я изработиш.
Тя се засмя:
— За Бога, Ханк, говорих с толкова много подозрителни глупаци, че почти ме заразиха с мисълта, че линията ще е на безнадеждна загуба! Благодаря ти, че ми напомни. Да, мисля, че ще изработя огромната ти печалба.
— Ако не бяха подозрителните глупаци, нямаше да има никакъв риск. Но трябва да ги бием. И ще го направим — той взе две телеграми от книжата на бюрото си. — Останали са още няколко човека.
Протегна й телеграмите:
— Мисля, че би желала да видиш това.
В едната пишеше: „Възнамерявах да започна след две години, но изявлението на Държавния научен институт ме принуждава да започна веднага. Смятай това за поръчка за изграждането на 12-инчова тръба от риърдънов метал, 600 мили, Колорадо до Канзас Сити. Подробностите следват. Елис Уайът.“
А в другата се казваше: „Относно дискусията ни за моята поръчка. Действай. Кен Данагър.“
Той добави като обяснение:
— И той не беше готов да действа веднага. Става въпрос за осем хиляди тона риърдънов метал. Строителен метал. За въгледобивни мини.
Те се погледнаха и се усмихнаха. Нямаше нужда от допълнителни коментари.
Той погледна надолу, докато тя му подаваше обратно телеграмите. Кожата на ръката й изглеждаше прозрачна на светлината, на ръба на бюрото, ръка на девойка, с дълги, тънки пръсти, отпусната за миг, беззащитна.
Леярната „Стоктън“ в Колорадо — каза тя — ще завърши тази поръчка за мен — поръчката, която Обединената компания за стрелки и семафори спря. Те ще се свържат с теб за метала.
— Вече го направиха. Какво направи със строителните бригади?
— Инженерите на Нийли остават, най-добрите, тези, от които имам нужда. Повечето от старшите майстори също. Няма да е трудно да ги накараме да продължат. Така или иначе Нийли не беше от особена полза.
— А работниците?
— Има повече кандидати, отколкото мога да наема. Не мисля, че профсъюзът ще се намеси. Повечето кандидати дават фалшиви имена. Те са членове на профсъюза, но отчаяно се нуждаят от работа. Ще сложа неколцина пазачи по линията, но не очаквам неприятности.
— А бордът на директорите на брат ти Джим?
— Надпреварват се да дават изявления по вестниците, че нямат каквато и да е връзка с линията „Джон Голт“ и колко осъдително начинание е тя. Съгласиха се с всичко, което поисках.