— Значи искаш да останем в това положение?
— Не съм казал това! Защо винаги опростяваш нещата по този начин? И ако те е грижа за парите, не виждам защо искаш да ги пръскаш за линията „Рио Норте“, когато „Финикс-Дюранго“ ни отмъкна целия бизнес там. Защо да харчим пари, когато нямаме защита срещу конкурент, който ще разруши инвестицията ни?
— Защото „Финикс-Дюранго“ е отлична железница, но аз възнамерявам да направя линията „Рио Норте“ по-добра. Защото ще победя „Финикс-Дюранго“, ако е необходимо — но няма да е необходимо, защото ще има място за две или три железопътни компании, които да печелят цели състояния в Колорадо. Защото бих ипотекирала цялата система, за да построя разклонение до всеки район около Елис Уайът.
— Писнало ми е да слушам за Елис Уайът.
Той не хареса начина, по който очите й се преместиха върху него и останаха неподвижни за миг.
— Не виждам никаква нужда от незабавно действие — каза той, звучеше засегнат. — И какво точно смяташ за толкова обезпокоително в настоящото положение на „Тагарт Трансконтинентал“?
— Последствията от твоята политика, Джим.
— Коя политика?
— Първо — тринайсетмесечният експеримент с „Асошиейтед Стийл“. И второ — мексиканската ти катастрофа.
— Бордът одобри договора с „Асошиейтед Стийл“ — побърза да каже той. — Бордът гласува и да се построи линията „Сан Себастиан“ Освен това не разбирам защо я наричаш катастрофа.
— Защото мексиканското правителство ще национализира линията ти всеки момент.
— Това е лъжа! — гласът му стигна до вик. — Това са просто злонамерени слухове! Имам отличен вътрешен източник, който…
— Не ми показвай, че си уплашен, Джим — каза тя презрително. Той не отговори. — Няма полза да се паникьосваш за това сега. Единственото, което можем да направим, е да се опитаме да омекотим удара. А ще бъде лош удар. Четиринайсет милиона долара са загуба, от която няма да се възстановим лесно. Но „Тагарт Трансконтинентал“ е понасяла много силни трусове и в миналото. Ще се постарая да понесе и този.
— Отказвам да допусна, категорично отказвам да допусна възможността линията „Сан Себастиан“ да бъде национализирана!
— Добре. Не я допускай.
Тя замълча. Той каза отбранително:
— Не разбирам защо толкова искаш да дадеш шанс на Елис Уайът, а смяташ, че е грешка да взимаме участие в развитието на една онеправдана държава, която никога не е имала шанс.
— Елис Уайът не иска от никого да му даде шанс. А аз не съм в бизнеса с даване на шансове. Аз управлявам железопътна компания.
— Това е изключително тесногръдо, мисля аз. И не виждам защо трябва да помагаме на един човек, вместо на цяла нация.
— Не съм заинтересована да помагам на никого. Искам да правя пари.
— Това е непрактичен подход. Егоистичната алчност за печалба е нещо, което остана в миналото. Сега е общоприето, че интересите на обществото като цяло трябва да бъдат поставяни на първо място във всеки бизнес, който…
— Колко възнамеряваш да говориш, за да избегнеш темата, Джим?
— Коя тема?
— Договорът с „Риърдън стийл“.
Той не отговори. Седеше и я изучаваше мълчаливо. Стройното й тяло, на ръба на припадъка от изтощение, се държеше изправено от правата линия на раменете, а раменете се държаха от съзнателно усилие на волята. Малцина харесваха лицето й: то беше твърде студено, очите — твърде настойчиви, нищо не можеше да й придаде чара на мекия поглед. Красивите крака, спуснати надолу от облегалката на стола към средата на полезрението му, го притесняваха — те объркваха оценката му.
Тя остана безмълвна, а той беше принуден да попита:
— Значи реши да поръчаш просто така, под влияние на моментен подтик, по телефона?
— Реших преди шест месеца. Чаках Ханк Риърдън да се приготви за производство.
— Не го наричай Ханк Риърдън. Вулгарно е.
— Всички го наричат така. Не сменяй темата.
— Защо е трябвало да му се обаждаш снощи?
— Не можах да го намеря по-рано.
— Защо не изчака, докато се върнеш в Ню Йорк, и тогава…
— Защото видях линията „Рио Норте“.
— Ще имам нужда от време да го обмисля, да изложа нещата пред борда, да намеря най-доброто…
— Няма време.
— Не ми даде шанс да си съставя мнение.
— Изобщо не ми пука за твоето мнение. Няма да споря с теб, с твоя борд или твоите професори. Имаш да правиш избор — и трябва да го направиш сега. Просто кажи да или не.