Господин Уорд бързо отвърна поглед, но Риърдън беше уловил израза на лицето му. Това значи толкова много за него, мислеше си Риърдън, и толкова малко за мен! Той вдигна слушалката, но трябваше да я пусне, защото вратата на кабинета му се отвори с трясък и Гуен Айвс се втурна вътре. Изглеждаше невъзможно госпожица Айвс да си позволи такова нарушение, да позволи спокойствието на лицето й да изглежда като неестествена гримаса, очите й да не виждат, а стъпките й да се опитват да овладеят залитането. Тя каза:
— Извинете ме, че ви прекъсвам, господин Риърдън — той знаеше, че тя не вижда кабинета, не вижда Уорд, вижда единствено него. — Мисля, че трябва да ви кажа, че Конгресът тъкмо е приел Закона за изравняване на възможностите.
Именно безстрастният господин Уорд извика, гледайки Риърдън:
— О, Боже, не! О, не!
Риърдън беше скочил на крака. Стоеше неестествено наведен, едното му рамо беше увиснало напред. Това беше само за миг. Сетне се огледа наоколо, сякаш възвръщаше зрението си, каза „извинете“, като погледът му включваше и госпожица Айвс, и господин Уорд, и седна отново.
— Не сме били уведомени, че законът е бил подложен на гласуване, нали? — попита той с контролиран и сух глас.
— Не, господин Риърдън. Очевидно е било изненадващ ход и им е отнело само четирийсет и пет минути.
— Някакви новини от Мауч?
— Не, господин Риърдън — тя наблегна на „не“. — Момчето от петия етаж дотича да ми каже, че тъкмо го е чуло по радиото. Обадих се във вестниците, за да проверя. Опитах се да намеря господин Мауч във Вашингтон. От кабинета му не отговарят.
— Кога говорихме с него за последно?
— Преди десет дни, господин Риърдън.
— Добре. Благодаря ти, Гуен. Продължавай да се опитваш да се свържеш с кабинета му.
— Да, господин Риърдън.
Тя излезе. Уорд беше на крака, с шапка в ръка. Той промърмори:
— Май по-добре…
— Седнете! — ожесточено избухна Риърдън. Господин Уорд се подчини, вторачен в него.
— Имаме да сключваме сделка, нали? — каза Риърдън. Уорд не можеше да определи емоцията, която кривеше устата на Риърдън, докато той говореше. — Господин Уорд, какво е онова, за което най-гнусните копелета в света ни осъждат, освен всичко друго? А, да, за нашето мото, „бизнес, както винаги“. Ами „бизнес, както винаги“, господин Уорд!
Той вдигна слушалката и помоли да го свържат с управителя.
— Слушай, Пит… Какво? Да, чух. Зарежи. Ще говорим за това по-късно. Това, което искам да знам, е дали можеш да ми доставиш петстотин тона стомана допълнително, извън плановете, през следващите няколко седмици? Да, знам… Знам, че е тежко… Дай ми датите и цифрите.
Той слушаше, драскайки си бързо бележки на лист хартия. После каза:
— Добре. Благодаря — и затвори.
Проучи числата за момент, направи няколко кратки изчисления в полето, сетне вдигна глава.
— Добре, господин Уорд — каза той. — Ще имате стоманата си след десет дни.
Когато Уорд си тръгна, Риърдън излезе във фоайето и каза на госпожица Айвс със спокоен глас:
— Пратете телеграма на Флеминг в Колорадо. Той ще разбере защо трябва да прекратя онази сделка.
Тя кимна в знак на подчинение. Не го погледна. Той се обърна към следващия си посетител и каза с жест, който го приканваше да влезе в кабинета:
— Приятно ми е. Влезте.
Щеше да помисли за това по-късно, човек се движи стъпка по стъпка и трябва да продължи да се движи. В този момент — необичайно ясно, безцеремонно, просто, почти лесно, съзнанието му съдържаше една-единствена мисъл: това не трябва да ме спре. Изречението висеше само в пространството, без минало и без бъдеще. Той не мислеше какво е онова, което не трябва да го спре, или защо това изречение е толкова абсолютно съдбоносно. То го крепеше и той се подчиняваше. Продължаваше стъпка по стъпка. Изпълни графика си със срещи точно както беше планирано.
Беше късно, когато последният му посетител си замина и той излезе от кабинета си. Остатъкът от персонала се беше прибрал у дома. Госпожица Айвс седеше сама на бюрото си в празната стая. Стоеше изправена и застинала, със стиснати ръце в скута. Главата й не беше наведена, а непоколебимо изправена, лицето й изглеждаше смразено. По бузите й течаха сълзи, без звук, без гримаса, въпреки съпротивата й, извън контрола й.