— Добро утро, Еди. Извинявай, че те извадих толкова рано. Това е единственото време, с което разполагам. Трябва да се върна във Филаделфия веднага след закуска. Можем да говорим, докато се храним.
Халатът, който носеше, беше от тъмносин плат с бели инициали „Х. Р.“ на джоба отпред. Изглеждаше млад, отпочинал, като у дома си в тази стая и в света. Еди гледаше как един сервитьор търкаляше масата за закуска в стаята с експедитивност, която го накара да се почувства стегнат. Улови се, че се наслаждава на колосаната свежест на бялата покривка и на слънчевата светлина, играеща по среброто, на двете купи с натрошен лед, в които имаше чаши с портокалов сок — не беше подозирал, че такива неща могат да му доставят такова освежаващо удоволствие.
— Не исках да се обаждам на Дагни точно за това — каза Риърдън. — Има си достатъчно работа. Можем да го уредим за няколко минути само двамата.
— Стига да е по силите ми.
Риърдън се усмихна.
— Със сигурност е.
Той се наведе над масата:
— Еди, какво е финансовото състояние на „Тагарт Трансконтинентал“ в момента? Отчаяно?
— По-лошо, господин Риърдън.
— В състояние ли сте да посрещате плащанията си?
— Не съвсем. Запазихме го в тайна от вестниците, но мисля, че всички го знаят. Забавяме плащания по цялата система и Джим няма повече извинения.
— Знаеш ли, че първото плащане за риърдънов метал трябва да се направи следващата седмица?
— Да, знам.
— Добре, нека се договорим за мораториум. Аз ще ти дам отсрочка — няма да трябва да ми плащаш нищо, преди да изтекат шест месеца от пускането на линията „Джон Голт“. Еди Уилърс остави чашата с кафе с остро изтракване. Не можеше да каже нито дума. Риърдън се разсмя:
— Какво има? Имаш власт да приемеш, нали?
— Господин Риърдън… Не знам… какво да ви кажа.
— Ами просто „добре“ е достатъчно.
— Добре, господин Риърдън — гласът на Еди едва се чуваше.
— Ще приготвя документите и ще ти ги изпратя. Можеш да кажеш да Джим и да го накараш да ги подпише.
— Да, господин Риърдън.
— Не обичам да си имам работа с Джим. Ще изгуби два часа, за да се убеди, че ме е убедил, че ми прави услуга, като приема.
Еди седеше неподвижно и гледаше в чинията си.
— Какво има?
— Господин Риърдън, аз искам… да ви благодаря… но няма никаква форма на благодарност, достатъчно голяма, за да…
— Виж, Еди. Имаш заквасата на добър бизнесмен, така че е по-добре да си кажем някои неща направо. Няма никакви благодарности в подобни ситуации. Не го правя за „Тагарт Трансконтинентал“ Това е проста, практична, себична постъпка от моя страна. Защо да прибирам парите си от вас сега, когато това може да се окаже смъртоносен удар за твоята компания? Ако фирмата ти не ставаше за нищо, щях да си ги поискам, и то бързо. Не се занимавам с благотворителност и не залагам на некомпетентни хора. Но вие все още сте най-добрата железопътна компания в страната. Когато линията „Джон Голт“ бъде завършена, ще бъдете и финансово най-стабилната. Така че имам солидна причина да чакам. Освен това сте загазили заради моите релси. Имам намерение да ви видя как побеждавате.
— Все пак ви дължа благодарност, господин Риърдън… за нещо много по-голямо от благотворителност.
— Не. Не разбираш ли? Тъкмо получих много пари… които не исках. Не мога да ги инвестирам. Нямам каквато и да е полза от тях… Така че един вид ми харесва, че мога да обърна тези пари срещу същите хора в същата битка. Самите те направиха възможно да мога да ви дам отсрочка и да ви помогна да се борите с тях.
Видя как Еди потръпва, сякаш е бръкнал в раната.
— Именно това е ужасното.
— Кое?
— Онова, което ви сториха — и това, което вие правите в отплата. Искам да кажа… — той спря. — Простете ми, господин Риърдън. Знам, че за бизнес не се говори така.
Риърдън се усмихна.
— Благодаря, Еди. Знам какво имаш пред вид. Но забрави. Да вървят по дяволите.
— Да. Само… Господин Риърдън, може ли да ви кажа нещо? Знам, че е напълно неуместно и не говоря като вицепрезидент.
— Давай.
— Не е необходимо да ви казвам какво означава вашето предложение за Дагни, за мен, за всеки честен човек в „Тагарт Трансконтинентал“. Знаете го. И знаете, че можете да разчитате на нас. Но… но мисля, че е ужасно, дето Джим също ще извлече полза, че тъкмо вие сте човекът, който ще го спаси, него и хората като него, след като те…