Риърдън се засмя.
— Еди, какво ни пука за хора като тях? Ние караме експрес, а те се возят на покрива и вдигат шум, че те били лидерите. Защо трябва да ни интересува? Имаме достатъчно сили, за да ги мъкнем със себе си, нали?
— Няма да издържи.
Лятното слънце пръскаше огнени петна по прозорците на града и малки искри по праха на улиците. Потоци топлина се изливаха във въздуха, издигайки се от покривите до белия циферблат на календара. Устройството продължаваше да работи, отбелязвайки последните дни на юни.
— Няма да издържи — казваха хората. — Когато пуснат първия влак по тая линия „Джон Голт“, релсите ще се разцепят. Никога няма да стигнат до моста. И да стигнат, мостът ще рухне под локомотива.
Товарни влакове смъкваха релсите на „Финикс-Дюранго“ от хълмовете на Колорадо на север към Уайоминг и към главната линия на „Тагарт Трансконтинентал“, на юг към Ню Мексико и към главната линия на „Атлантик Саутърн“. Композиции от цистерни се разпръскваха като лъчи във всички посоки — от нефтените полета на Уайът до промишлените обекти в далечни щати. Никой не говореше за тях. Доколкото обществеността беше в течение, влаковете с цистерни се движеха тихо, като лъчи, и като лъчи ги виждаха едва когато се превръщаха в светлина на електрически лампи, в топлина на пещи, в движение на мотори, но сами по себе си те бяха незабележими, като даденост.
Железопътната компания „Финикс-Дюранго“ трябваше да спре да работи на 25 юли.
— Ханк Риърдън е алчно чудовище — казваха хората. — Вижте какво богатство е натрупал. Да е дал някога нещо в замяна? Да е показал и следа от обществено съзнание? Пари, само това преследва. Ще направи всичко за пари. Какво му пука, че хората ще изгубят живота си, ако мостът му рухне?
— Семейство Тагарт са банда лешояди поколения наред — говореха хората — В кръвта им е. Спомнете си само, че родоначалник на това семейство е Нат Тагарт, най-отявлено антисоциалният негодник, който някога е живял, който е изпил кръвта на страната, за да изстиска от нея богатството си. Можете да сте сигурни, че един Тагарт няма да се поколебае да рискува живота на хората, за да изкара печалба. Купили са долнокачествените релси, защото са по-евтини от стоманените — какво им пука за катастрофите и разкъсаните човешки тела, след като са си прибрали парите?
Хората го казваха, защото други хора го бяха казали. Не знаеха защо се говори и чува навсякъде. Не предлагаха и не търсеха причината. „Причината, им беше казал доктор Причът, е най-наивното от всички суеверия“.
— Източникът на общественото мнение? — каза Клод Слейгънхоп в една реч по радиото. — Общественото мнение няма източник. То е спонтанно всеобщо. То е отражение на колективния инстинкт на колективния разум.
Орън Бойл даде интервю за „Глоуб“, новинарско списание с голям тираж. Интервюто беше посветено на сериозната социална отговорност на металурзите и подчертаваше факта, че металът изпълнява толкова много жизненоважни функции, че човешкият живот зависи от неговото качество.
— Според мен никой не бива да използва човешките същества като опитни мишки при пускането на пазара на нов продукт — каза той, без да споменава имена.
— Ами не, не казвам, че мостът ще рухне — каза главният металург на „Асошиейтед Стийл“ по телевизията. — Изобщо не казвам това. Казвам само, че ако имах деца, нямаше да ги пусна да пътуват с първия влак, който ще прекоси този мост. Но това е само лично предпочитание, нищо повече, просто защото съм твърде привързан към децата.
„Не твърдя, че измишльотината на Риърдън и Тагарт ще се срине — писа Бъртрам Скъдър в «Бъдещето». — Може да стане, а може и да не стане. Не това е важното. Важното е: каква защита има обществото срещу арогантността, себичността и алчността на двама разюздани индивидуалисти, в чиито биографии очевидно липсват каквито и да било обществено значими действия? Очевидно тези двамата се стремят да изложат на риск живота на техните другари заради самонадеяните си представи за способността си за съждение. Те са против мнението на поразително мнозинство от признати експерти. Трябва ли обществото да позволи това? Ако това нещо се срути, няма ли да е твърде късно да се взимат предпазни мерки? Няма ли да е като да заключваме обора, след като конят вече е избягал? Авторът на тази рубрика винаги е вярвал, че някои коне трябва да бъдат държани спънати и заключени съгласно общите социални принципи“.
Група, която се беше нарекла „Комитет на безкористните граждани“, събираше подписи под петиция с искане за едногодишно проучване на линията „Джон Голт“ от страна на правителствени експерти, преди да се разреши на първия влак да премине по нея. В петицията се твърдеше, че подписалите я нямат друг мотив, освен „чувство за граждански дълг“. Първите подписи бяха на Балф Юбанк и Морт Лиди. На петицията беше предоставено доста пространство и коментари във всички вестници. Беше приета с уважение, тъй като идваше от безкористни хора.