Риърдън седеше в един от ъглите на стаята, изтегнат на счупен фотьойл, дългите му крака бяха преметнати през едната му страна, а тялото му беше опряно на другата. Поведението му беше приятно неофициално, съвсем малко преувеличено.
С ясния, монотонен глас на човек, който дава военен рапорт, без да поглежда в никакви документи, с поглед, прикован към хората, Дагни рецитираше технологичните факти за линията „Джон Голт“, давайки точни данни за същността на релсите, за капацитета на моста, за метода на строеж, за разходите. След това, със сухия тон на банкер, тя обясни финансовите перспективи на линията и назова огромните печалби, които очакваше да направи.
— Това е всичко — каза тя.
— Всичко? — каза един от репортерите. — Няма ли да направите изявление за обществеността?
— Това е моето изявление.
— Но, по дяволите, искам да кажа, няма ли да се защитите?
— От какво?
— Не искате ли да ни кажете нещо, с което да оправдаете линията си?
— Казах го.
Мъж с уста, застинала в постоянна подигравателна усмивка, попита:
— Ами аз искам да знам, както и Бъртрам Скъдър каза, каква защита имаме ние в случай, че вашата линия не е толкова добра?
— Не се возете на нея.
Друг попита:
— Няма ли да ни кажете какви са мотивите ви, за да построите тази линия?
— Казах ви ги: печалбата, която смятам да добия.
— Госпожице Тагарт, не казвайте това — извика младо момче. Той беше нов, още беше честен в работата си и чувстваше симпатии към Дагни Тагарт, без да знае защо. — Това е грешен отговор. Точно това казват всички за вас.
— Нима?
— Сигурен съм, че нямахте пред вид точно това, което прозвуча, и… и съм сигурен, че искате да го уточните.
— Ами добре, щом искате. Средната печалба на железопътните компании е два процента от инвестирания капитал. Индустрия, която прави толкова много, а печели толкова малко, трябва да се смята за неморална. Както обясних, стойността на линията „Джон Голт“ във връзка с трафика, който ще поема, ме кара да очаквам печалба от не по-малко от петнайсет процента от инвестицията. Разбира се, в наши дни всяка индустриална печалба над пет процента се смята за незаконно лихварство. Все пак аз ще направя всичко възможно да накарам линията „Джон Голт“ да изкарва печалба от двайсет процента за мен, ако е възможно. Това беше моят мотив, за да построя линията. Сега ясна ли съм?
Момчето я гледаше безпомощно.
— Нямате пред вид печалба за себе си, нали, госпожице Тагарт? Разбира се, искате да кажете печалба за акционерите? — с надежда подсказа то.
— Нищо подобно. Случайно аз съм един от най-големите акционери на „Тагарт Трансконтинентал“, така че моят дял от печалбата ще бъде един от най-големите. Господин Риърдън е в много по-благоприятна позиция, тъй като той няма акционери, с които да дели — или по-скоро бихте желали да направите собствено изявление, господин Риърдън?
— Да, с удоволствие — каза Риърдън. — Тъй като формулата на риърдъновия метал е моя лична тайна, и с оглед на факта, че производството на метала струва много по-малко, отколкото вие, момчета, можете да си представите, очаквам да одера от обществото печалба от двадесет и пет на сто през следващите няколко години.
— Какво искате да кажете с това, че ще одерете обществото, господин Риърдън? — попита момчето. — Ако е вярно това, което съм чел в рекламите ви, че вашият метал ще надживее три пъти всеки друг и ще бъде на половин цена, няма ли обществото да получи много изгодна сделка?
— А, значи сте го забелязали? — каза Риърдън.
— Вие двамата осъзнавате ли, че говорите за публикация? — попита човекът с подигравателната усмивка.
— Но господин Хопкинс — каза Дагни с възпитано учудване, — има ли друга причина да си говорим с вас, ако не беше за публикация?
— Искате ли да цитираме всичко, което казахте?
— Надявам се да мога да ви се доверя, че със сигурност ще го цитирате. Ще ми направите ли услугата да го запишете дословно? — тя направи пауза, изчака ги да приготвят моливите си и започна да диктува: — Госпожица Тагарт казва — кавички — очаквам да направя куп пари от линията „Джон Голт“. Спечелила съм си ги. Затворете кавичките. Благодаря.
— Някакви въпроси, господа? — попита Риърдън.