— Не го е направил с никаква благородна цел, направил го е единствено заради печалбата, той никога не е правил нищо по друга причина.
— Защо това да е лошо, господин Тагарт?
После тя се засмя меко, сякаш изведнъж е разгадала някаква загадка.
— Това е безсмислено, господин Тагарт. Не можете да го мислите. Знаете, че господин Риърдън е заслужил цялата си печалба, както и самият вие. Казвате тези неща просто от скромност, когато всички знаят каква невероятна работа сте свършили — вие и господин Риърдън, и сестра ви, която трябва да е чудесен човек!
— Нима? Така си мислиш ти. Тя е корава, безчувствена жена, която прекарва живота си в строене на коловози и мостове, но не заради някакъв велик идеал, а просто защото това й харесва. Ако й харесва, защо трябва да се възхищаваме на това, че го прави? Не съм толкова сигурен, че е велико да се построи тази линия за всичките проспериращи индустриалци в Колорадо, при условие, че има толкова много бедни хора в западнали райони, които имат нужда от транспорт.
— Но господин Тагарт, нали именно вие сте се борили да се построи тази линия?
— Да, защото това беше мой дълг — към компанията, към акционерите и към служителите. Но не очаквай да му се радвам. Не съм сигурен, че е велико да се открие този сложен нов метал, при условие, че много нации имат нужда от обикновено желязо — не знаеш ли, че Китайската народна република дори няма достатъчно пирони, за да сглоби дървени покриви над главите на хората?
— Но… не виждам вие да сте виновен за това.
— Някой трябва да обърне внимание. Някой с достатъчно проникновение, че да види отвъд собствения си портфейл. Няма нито един чувствителен човек в наши дни, при условие, че около нас има толкова много страдание, който да посвети десет години от живота си, за да се мотае с разни шантави метали. Мислиш, че е велико? Това не е никаква по-висша способност, а просто дебела кожа, която няма да пробиеш, дори да излееш и тон от собствената му стомана на главата му! По света има много хора с много по-велики способности, но не четеш за тях по заглавията и не тичаш да ги зяпаш по железопътните прелези, защото те не могат да изобретят неразрушими мостове, когато страданието на човечеството тежи на душата им!
Тя го гледаше мълчаливо, с уважение, радостта й беше помръкнала, а очите й бяха усмирени. Той се почувства по-добре. Вдигна питието си, сръбна от него и се разсмя рязко при внезапен спомен.
— И все пак беше смешно — каза той с по-лек, по-жизнен тон, сякаш доверява нещо на приятел. — Трябваше да видиш Орън Бойл вчера, когато по радиото дойде първата новина от железопътния възел „Уайът“! Направо позеленя — ама наистина позеленя и придоби цвят на развалена риба! Знаеш ли какво е направил снощи, след като е получил лошите новини? Наел си апартамент в хотел „Валхала“ — знаеш какво значи това — и това, което чух последно, беше, че и днес е там, пиян, под масите и под леглата, с няколко подбрани приятели и половината женско население от горния край на „Амстердам авеню“.
— Кой е господин Бойл? — втрещено попита тя.
— Просто един дебел тъпак, склонен да се изхвърля. Умник, който става прекалено умен от време на време. Трябваше да видиш лицето му вчера! Направо умрях от удоволствие. А и доктор Флойд Ферис. Хич не му хареса на този лицемер, ама никак! Елегантният доктор Ферис от Държавния научен институт, служителят на народа, с патентования си лачен речник — но той се справи доста добре, трябва да го призная, само дето се гърчеше във всеки параграф — искам да кажа в онова интервю, дето го е дал тази сутрин, е казал: „Страната даде на Риърдън този метал, сега очакваме той да върне на страната нещо в замяна“ Това беше доста хитро, като се вземе пред вид кой си беше намерил топло местенце… както и да е. Беше по-добре от Бъртрам Скъдър — господин Скъдър успя да измисли само „без коментар“, когато колегите му от пресата го помолиха да изрази чувствата си. „Без коментар“ — и то от Бъртрам Скъдър, който никога не си е затварял плювалника откакто се е родил, за каквото и да го попиташ и да не го попиташ — от абисинската поезия до състоянието на дамските тоалетни в текстилната индустрия! А доктор Причът, старият глупак, обикаля и разправя, че знае със сигурност, че Риърдън не е открил този метал, защото му било съобщено, от неназован достоверен източник, че Риърдън е откраднал формулата от беден изобретател, когото е убил!
Той се кикотеше щастливо. Тя сякаш слушаше лекция по висша математика без да схваща нищо, дори и стила на езика — стил, който правеше мистерията още по-голяма, защото тя беше сигурна, че щом идва от него, той не значи онова, което би значел където и да е другаде.