Бяха минали през няколко някогашни пресечки, когато Дагни проговори.
— Ханк — ужасено каза тя, — онази жена е само с две години по-възрастна от мен!
— Да.
— Господи, как изобщо се докарват до това състояние?
Той сви рамене.
— Че кой е Джон Голт?
Последното нещо, което видяха, когато напускаха града, беше един билборд. Плакатът още си личеше по олющените дъски, отпечатан в мъртвешко сиво, което някога е било цвят. Рекламираше перална машина.
В далечно поле оттатък града видяха една човешка фигура, която се движеше бавно, изкривена от грозно физическо усилие отвъд възможностите на човешкото тяло: той буташе плуг на ръка.
Стигнаха до фабриката на компанията за двигатели „Двайсети век“ след две мили и два часа. Още докато се изкачваха по хълма те знаеха, че търсенето им е безполезно. Ръждив катинар висеше на вратата на главния вход, но огромните прозорци бяха разбити и мястото беше отворено за всички: за горските птици, за зайците и сухите листа, които лежаха на купчини вътре.
Фабриката беше изкормена отдавна. Големите машини бяха изнесени с някакви цивилизовани средства — добре оформените дупки от основите им още се виждаха в бетона на пода. Остатъкът беше отмъкнат от случайни бандити. Не беше останало нищо, освен боклук, който и най-закъсалият скитник би сметнал за безполезен: купища усукани, ръждиви парчета метал, дъски, гипс и парчета стъкло — и стоманеното стълбище, строено здраво, което все още се издигаше на подредени спирали към покрива.
Те спряха в голямата зала, където един лъч светлина падаше диагонално през отвор в тавана, а ехото от стъпките им кънтеше около тях, отмирайки някъде далеч сред редиците от празни стаи. Една птица се стрелна измежду стоманените покривни греди и изчезна в небето, със свистящ плясък на крила.
— По-добре да огледаме, за всеки случай — каза Дагни. — Ти поеми цеховете, аз ще видя страничните помещения. Да го направим колкото се може по-бързо.
— Не ми харесва да те оставям да скиташ наоколо сама. Не знам колко безопасни са тези подове и стълбища.
— Глупости, мога да се оправя във фабрика или в корабокруширал кораб. Да започваме. Искам да се махна оттук.
Докато вървеше из тихите дворове, където още висяха стоманените мостове, очертавайки съвършени геометрични линии в небето, нейното единственото желание беше да не гледа, но се насили да го прави. Беше като да правиш аутопсия на любимия си. Тя движеше поглед като автоматичен прожектор, със стиснати зъби. Вървеше бързо — нямаше нужда да спира където и да е.
И все пак спря в една стая, която някога е била лаборатория. Намотан кабел я накара да спре. Намотката стърчеше от купчина боклук. Тя никога не беше виждала подобна подредба на кабелите, и все пак й изглеждаше позната, сякаш докосваше някакъв спомен, слаб и много далечен. Тя се протегна към нея, но не успя да я помръдне — изглеждаше като част от някакъв предмет, заровен в купчината.
Стаята изглеждаше така, сякаш е била експериментална лаборатория, ако тя беше познала правилно предназначението на изтръгнатите останки, които виждаше по стените — много електрически контакти, парчета тежки кабели, оловни тръби, стъклени тръби, вградени шкафове без рафтове и врати. Имаше много стъкло, гума, пластмаса и метал в купчината боклук, както и тъмносиви трески, които някога са били черна дъска. Листове хартия шумоляха сухо по пода. Имаше и останки от неща, които не бяха донесени тук от собственика на стаята: опаковки от пуканки, бутилка от уиски, църковно списание.
Тя се опита да измъкне намотката от купчината боклук. Тя не помръдваше — беше част от някакъв голям предмет. Тя коленичи и започна да рови в боклука. Когато стана и погледна предмета, който беше извадила, беше се порязала и беше цялата покрита с прах. Това се оказаха потрошените остатъци от модел на двигател. Повечето му части липсваха, но беше останало достатъчно, за да даде представа какви са били първоначалната му форма и предназначение.
Никога не беше виждала такъв двигател или каквото и да е подобно на него. Не можеше да разбере особения дизайн на частите му или функциите, които те са били проектирани да изпълняват. Тя огледа потъмнелите тръби и странните връзки. Опита се да разбере целта им, докато в ума си преглеждаше всеки вид двигател, който познаваше и всяка възможна работа, която частите му можеха да изпълняват. Нито един не пасна на модела. Изглеждаше като електродвигател, но не можеше да се разбере за какво гориво е бил предназначен. Не беше проектиран за пара, бензин или каквото и да е друго, което да може да назове.