— Говорехте ни за фабриката — каза Риърдън, опитвайки се да се контролира.
— Това, което не мога да понасям — каза кметът Баскъм — са хората, които говорят за принципи. Няма принцип, който да е напълнил нечия чиния. Единственото нещо, което има значение в живота, са солидните, материални активи. Не е време за теории, когато всичко около нас се разпада. Аз поне не искам да се задълбочавам. Нека си задържат идеите, а аз ще взема фабриката. Не искам идеи, просто си искам три стабилни яденета на ден.
— Защо купихте фабриката?
— Защо човек купува бизнес? За да изстискам от нея всичко, което можеше да се изстиска. Мога да позная добрия шанс, когато го видя. Беше продажба при банкрут и никой не искаше да се замесва с тия неуредици. Така че я купих за жълти стотинки. Не ми се наложи и да я задържам дълго — Марк пое всичко след два-три месеца. Разбира се, беше разумна сделка, аз ви го казвам. Никоя бизнес акула нямаше да се справи по-добре от мен.
— Работеше ли фабриката, когато я поехте?
— Нееее. Беше затворена.
— Опитахте ли се да я отворите отново?
— Не и аз. Аз съм практичен човек.
— Можете ли да си спомните имената на някой от хората, които са работили там?
— Не. Никога не съм ги срещал.
— Изнесохте ли нещо от фабриката?
— Е, ще ви кажа. Огледах се наоколо, и онова, което ми хареса, беше бюрото на стария Джед. Старият Джед Старнс. Беше наистина голяма клечка на времето. Прекрасно бюро, солиден махагон. Така че си го закарах вкъщи. А и някой от директорите, не знам кой е, имаше душ-кабина в банята си, каквато никога не съм виждал преди. Стъклена врата с русалка, изрязана в стъклото, истинско произведение на изкуството, а и страхотна работа, по-добра от картина с маслени бои. Така че накарах да докарат кабината тук. Какво толкова, беше моя, нали? Имах право да взема нещо ценно от фабриката.
— Чий беше банкрутът, след който купихте фабриката?
— Беше след голямото рухване на Националната обществена банка от Медисън. Леле, какъв фалит! Почти довърши целия щат Уисконсин — със сигурност довърши част от него. Някои твърдят, че фабриката за двигатели е сринала банката, но според други това е било просто последната капка в пробита кофа, защото Националната обществена банка имаше скапани инвестиции в три или четири щата. Юджийн Лоусън беше начело на всичко това. Наричаха го банкер със сърце. Беше доста популярен по тия места преди две-три години.
— Лоусън поддържаше ли фабриката в работещо състояние?
— Не. Просто зае един куп пари срещу нея, повече, отколкото изобщо можеше да се надява да си върне от тая стара дупка. Когато фабриката изгърмя, това беше последната сламка за Джийн Лоусън. Банката рухна след три месеца — той въздъхна. — Това удари доста зле хората наоколо. Всички държаха спестяванията си в Националната обществена.
Кметът Баскъм погледна със съжаление през оградата на верандата към града си. Размаха пръст към една фигура от другата страна на улицата — беше белокоса прислужница, която се влачеше болезнено на колене, стържейки стъпалата на една къща.
— Вижте тази жена например. Бяха солидни, уважавани хора. Съпругът й притежаваше магазин за инструменти. Работи цял живот, за да се погрижи за старините й, и успя, когато умря — само дето парите бяха в Националната обществена банка.
— Кой управляваше фабриката, когато фалира?
— Беше някаква набързо направена корпорация, наречена „Обединени услуги“. Въздух под налягане. Дойде от нищото и се върна обратно там.
— Къде са членовете й?
— Къде са частите на балона, след като гръмне? Опитайте се да ги проследите из Съединените щати. Само се опитайте.
— Къде е Юджийн Лоусън?
— А, той ли? Той се оправи. Има си работа във Вашингтон, в Бюрото за икономическо планиране и национални ресурси.
Риърдън се изправи светкавично, изстрелян на крака от пристъпа на бяс, после каза, контролирайки се:
— Благодаря ви за информацията.
— Няма за какво, приятелю, няма за какво — ведро каза кметът Баскъм. — Не знам какво преследвате, но по-добре ме послушайте и се откажете. Няма какво да се измъкне повече от тази фабрика.
— Казах ви, че търсим наш приятел.
— Нека бъде по вашему. Трябва да е доста добър приятел, ако си давате толкова зор да го намерите — вие и прелестната дама, която не е ваша съпруга.