— Сериозно възнамерявам да защитя интересите на „Тагарт трансконтинентал“.
— Как?
Той не беше отговорил.
— Как — ако унищожиш Колорадо?
— Струва ми се, че преди да се стремим да даваме на някои хора възможността да се развиват, би трябвало да обърнем малко внимание на хората, които имат нужда от шанс, просто за да оцелеят.
— Ако унищожиш Колорадо, какво ще остане за проклетите ти обирджии, за да оцелеят?
— Винаги си била против прогресивните социални мерки. Спомням си, че предсказа катастрофа, когато приехме правилото „Гарван гарвана око не вади“, но тя така и не настъпи.
— Защото аз ви спасих, отвратителни тъпаци! Този път няма да мога да ви спася!
Той беше вдигнал рамене, без да я поглежда.
— А ако не го направя аз, кой ще го направи?
Той не беше отговорил.
Това й се струваше нереално сега, тук, под земята. Обмисляйки го тук, тя знаеше, че не може да участва в битката на Джим. Нямаше действие, което можеше да предприеме срещу хора с неопределена мисъл, неназовани мотиви, неизказани цели, неясен морал. Нямаше какво да им каже, нищо нямаше да чуят и да отговорят. Какви са оръжията, мислеше си тя, в свят, където разумът вече не е оръжие? Това беше свят, в който тя не можеше да влезе. Трябваше да го остави на Джим и да разчита на неговия себичен интерес. Смътно тя усети хлад при мисълта, че не личният интерес беше мотивът на Джим.
Тя погледна предмета пред себе си — стъклена кутия, съдържаща останките от двигателя. Човекът, който е направил този двигател, помисли си тя изведнъж, мисълта й дойде като отчаян вик. За миг усети безпомощен копнеж да го намери, да се облегне на него и да го остави да й каже какво да прави. Ум като неговият щеше да знае как да спечели тази битка.
Тя се огледа. В чистия, рационален свят на подземните тунели нищо не беше по-жизнено важно от това да открие човека, направил двигателя. Можеше ли да го отложи, за да спори с Орън Бойл? Да се обяснява с господин Моуън? Да убеждава Бъртрам Скъдър? Видя двигателя завършен, вграден в локомотив, който тегли влак от двеста вагона по коловоз от риърдънов метал с двеста мили в час. Докато видението беше по силите й, в рамките на възможното, трябваше ли да се предаде и да изгуби времето си, за да се пазари за шейсет мили в час и шейсет вагона? Не можеше да падне до едно съществуване, където нейният ум би експлодирал под натиска да се насилва да не изпревари некомпетентността. Нямаше да действа по правилото „намали — дръж се ниско — забави — не прави най-доброто, на което си способен, никой не го иска!“.
Тя се обърна решително и напусна помещението, за да вземе влака за Вашингтон. Стори й се, че когато затвори стоманената врата, чу леко ехо от стъпки. Погледна в двете посоки по тъмната извивка на тунела. Не се виждаше никой, имаше само редица сини лампи, блещукащи по стените от влажен гранит.
Риърдън не можеше да се бори с бандите, които изискваха законите. Изборът беше между това да се бори с тях или да държи заводите си отворени. Беше изгубил доставките на желязна руда. Трябваше да се бие или за едното, или за другото. Нямаше време за двете. При завръщането си откри, че планирана доставка от руда не е пристигнала. Ларкин не му даде нито дума обяснение. Когато беше извикан в офиса на Риърдън, Ларкин се появи с три дни закъснение и не се извини. Каза, без да поглежда Риърдън, с присвити устни, с изпълнено с омраза достойнство:
— В крайна сметка, не можеш да нареждаш на хората да тичат до кабинета ти, когато ти изнася.
Риърдън говореше бавно и внимателно:
— Защо рудата не беше доставена?
— Не мога да търпя обиди, просто не мога да търпя обиди за нещо, което не зависи от мен. Мога да управлявам мина също толкова добре, колкото и ти, до последната подробност, правех всичко, което и ти правеше, и не знам защо всичко се обърква неочаквано, през цялото време. Не можеш да ме обвиняваш за неочакваното.
— На кого изпрати рудата си миналия месец?
— Възнамерявах да ти изпратя твоя дял от нея, сериозно възнамерявах, но не можех да направя нищо за това, че изгубихме десет производствени дни миналия месец заради проливния дъжд в цяла Северна Минесота. Исках да ти изпратя рудата, така че не можеш да ме обвиняваш, защото намерението ми беше напълно искрено.
— Ако някоя от пещите с непрекъснат цикъл угасне, ще мога ли да я поддържам, като я заредя с добрите ти намерения?
— Ето защо никой не може да работи или да говори с теб — защото си нечовечен.