— Условия и обстоятелства, Джим — каза Орън Бойл. — Условия и обстоятелства, които са напълно извън човешки контрол. Бяхме планирали всичко, за да доставим тези релси, но се появиха непредвидени обстоятелства, които никой не можеше да предотврати. Само да ни беше дал шанс, Джим.
— Липсата на единство — каза провлачено Джеймс Тагарт — изглежда е основната причина за всички социални проблеми. Сестра ми има определено влияние сред част от акционерите. Разрушителната им тактика невинаги може да бъде преодоляна.
— Ти го каза, Джим. Липса на единство, това е проблемът. Дълбокото ми убеждение е, че в нашето сложно индустриално общество нито едно бизнес начинание не може да успее, без да споделя товара на проблемите и на другите предприятия.
Тагарт отпи от питието си и го остави.
— Трябва да го уволнят тоя барман — каза той.
— Вижте например „Асошиейтед Стийл“. Ние имаме най-модерната фабрика в страната и най-добрата организация. Това ми се струва неоспорим факт, защото миналата година получихме наградата за промишлена ефективност на списание „Глоуб“. Следователно можем да твърдим, че сме направили най-доброто, на което сме били способни, и никой не може да ни обвинява. Но не можем да направим нищо, когато металната руда е национален проблем. Не можахме да намерим руда, Джим.
Тагарт мълчеше. Седеше с лакти, широко разтворени върху масата. Масата беше неудобно малка и това я правеше още по-неудобна за тримата му събеседници, но те като че ли не поставяха под въпрос неговото предимство.
— Никой не може да намери вече руда — каза Бойл. — Естествено изчерпване на мините, износване на оборудването, недостиг на материали, трудности с транспорта и други неизбежни условия.
— Минната индустрия рухва. Ето това убива производството на минно оборудване — каза Пол Ларкин.
— Доказано е, че всеки един бизнес зависи от всеки друг — каза Орън Бойл. — Така че всеки трябва да споделя бремето на другите.
— Мисля, че това е така — каза Уесли Мауч. Но никой никога не обръщаше внимание на Уесли Мауч.
— Моята цел — каза Орън Бойл — е съхраняването на свободната икономика. Всички са съгласни, че свободната икономика в момента е подложена на изпитание. Хората няма да я защитят, освен ако не докаже своята ценност за обществото и не поеме социалната си отговорност. Ако не развие обществен дух, ще загине, не се съмнявайте в това.
Орън Бойл се беше появил от нищото пет години по-рано, и оттогава не слизаше от кориците на всички новинарски списания. Беше започнал със сто хиляди долара свои пари и двеста милиона долара заем от правителството. Сега оглавяваше огромен концерн, който беше погълнал много по-малки компании. Както обичаше да казва, това доказваше, че способният човек все още има шанс да успее в този свят.
— Единственото оправдание на частната собственост — каза Орън Бойл — е службата на обществото.
— Това, мисля, е несъмнено — каза Уесли Мауч.
Орън Бойл шумно преглътна питието си. Той беше едър мъж с отривисти жестове, цялата му външност показваше, че е пълен с живот, освен малките черни цепнатини на очите му.
— Джим — каза той, — риърдъновият метал изглежда е огромна измама.
— Аха — каза Тагарт.
— Чух, че нито един експерт не е дал положителна оценка за него.
— Не, нито един.
— Подобряваме стоманените релси от поколения наред и увеличаваме теглото им. Вярно ли е, че релсите от риърдънов метал ще са по-леки от най-евтината и нискокачествена стомана?
— Точно така — каза Тагарт — по-леки са.
— Но това е смехотворно, Джим. Това е физически невъзможно. За твоята натоварена, високоскоростна главна линия?
— Точно така.
— Но така си търсиш белята.
— Не аз, сестра ми.
Тагарт завъртя бавно столчето на чашата между пръстите си. За миг настъпи тишина.
— Националният съвет по металообработваща промишленост прие резолюция, с която назначава комитет за изследване на риърдъновия метал, тъй като употребата му може да е опасна за обществото — каза Орън Бойл.
— Това, по мое мнение, е мъдро — каза Уесли Мауч.
— Когато всички са съгласни — гласът на Тагарт изведнъж стана писклив, — когато хората са единодушни, как може един човек да дръзне да не е съгласен? С какво право? Ето това искам да знам — с какво право?