— Ще ми се да не нараняваме никого.
— Това е антисоциално поведение — каза провлачено Тагарт.
— Хората, които се страхуват да пожертват някого, не могат да говорят за общи цели.
— Но аз познавам историята — побърза да каже Ларкин. — Признавам историческата необходимост.
— Добре — каза Тагарт.
— Не може да се очаква от мен да оправя целия свят, нали?
Ларкин изглежда се отбраняваше, но защитата не беше насочена към никого.
— Нали?
— Така е, господин Ларкин — каза Уесли Мауч. — И двамата не можем да бъдем обвинявани, ако…
Ларкин отметна глава, почти го побиха тръпки, не можеше да понесе да гледа Мауч.
— Добре ли си прекара в Мексико, Орън? — попита Тагарт. Гласът му внезапно беше станал силен и небрежен. Всички изглежда знаеха, че целта на срещата им е постигната и че са разбрали онова, което са дошли да разберат.
— Мексико е чудесно място — весело отвърна Бойл. — Много стимулиращо и те кара да мислиш. Храната им е ужасна обаче, направо се поболях. Но работят наистина здраво, за да изправят страната си на крака.
— Как вървят нещата там?
— Просто великолепно, струва ми се, просто великолепно. Макар че точно сега… Както и да е, основната им цел е бъдещето. Народна република Мексико има велико бъдеще. Ще ни бият след няколко години.
— Слезе ли до мините „Сан Себастиан“?
Четирите фигури около масата се изправиха и застинаха, всички бяха инвестирали много в акциите от мините в Сан Себастиан.
Бойл не отговори веднага, така че гласът му изглеждаше неочаквано и неестествено силен, когато стигна до другите:
— Разбира се, тъкмо тях исках да видя най-много.
— И?
— Какво и?
— Как вървят нещата?
— Чудесно. Чудесно. Със сигурност трябва да има най-големите залежи от мед на земята в тази планина!
— Изглеждаха ли работещи?
— Не съм виждал по-работещо място в живота си.
— И какво точно правеха?
— Е, знаете ли, те са назначили за директор някакъв мексиканец, на когото не можах да му разбера и половината от приказките, но определено работят здраво.
— Някакви… проблеми?
— Проблеми? Не и в „Сан Себастиан“. Това е частна собственост, последната, останала в Мексико, и това изглежда е важното.
— Орън — внимателно попита Тагарт, — ами слуховете, че планират да национализират мините „Сан Себастиан“?
— Клевети — ядосано каза Бойл. — Плоски, злобни клевети. Знам със сигурност. Вечерях с министъра на културата и обядвах с останалите момчета.
— Трябва да има закон срещу безотговорните клюки — навъсено каза Тагарт. — Да си поръчаме още по едно.
Той махна сприхаво на един сервитьор. В най-тъмния ъгъл на стаята имаше малък бар, където стар, съсухрен барман стоеше, без да помръдва. Когато го викаха, се движеше презрително бавно. Работата му беше да обслужва посетителите така, че те да се отпуснат и да бъдат доволни, но той се държеше като огорчен знахар, извикан да лекува някаква срамна болест.
Четиримата мъже седяха мълчаливо, докато сервитьорът се върна с питиетата им. Чашите, които сложи на масата, бяха като четири петна от светлосин блясък в полумрака, като четири слаби газови пламъка. Тагарт се протегна за чашата си и изведнъж се усмихна.
— Да пием за жертвите на историческата необходимост — каза той, гледайки към Ларкин. За миг настъпи тишина — ако стаята беше осветена, това щеше да е сблъсък между погледите на двама мъже, а тук те просто гледаха към местата, където трябваше да са очите им. После Ларкин вдигна чашата си:
— Това е от мен, момчета — каза Тагарт, докато отпиваха.
Никой не сети какво да каже, докато Бойл заговори с равнодушно любопитство.
— Ей Джим, мислех си да те питам, какво по дяволите става с твоите влакове по линията „Сан Себастиан“?
— Какво искаш да кажеш? Какво им е?
— Ами не знам, но само един пътнически влак на ден…
— Един влак?
— … е доста мизерна услуга, струва ми се, и то какъв влак! Сигурно си наследил тези вагони от прапрадядо си, а и той трябва здраво да ги е използвал. И откъде намери този локомотив на дърва?
— На дърва?
— Точно това казах, на дърва. Никога не съм виждал такъв, освен на снимка. От кой музей го извади? Не се прави, че не знаеш, само ми кажи какъв е номерът.
— Разбира се, че знам — побърза да каже Тагарт. — Просто… станало е така, че си попаднал на седмицата, в която имахме малки проблеми с движещата сила. Поръчали сме нови локомотиви, но имаше закъснение — знаеш какви проблеми имаме с производителите на локомотиви, но това е само временно.