Дагни беше на трийсет и две години, когато каза на Джеймс Тагарт, че ще се оттегли. Беше ръководила отдела по експлоатация на подвижния състав през последните три години, без титла, доверие или авторитет. Беше сразена от омразата заради часовете, дните, нощите, които трябваше да изгуби, за да заобиколи намесата на приятеля на Джим, който носеше титлата вицепрезидент по експлоатацията на подвижния състав. Човекът нямаше собствен подход и всяко негово решение беше винаги нейно, но той го взимаше едва след като беше направил всичко възможно, за да го направи невъзможно. Тогава тя постави на брат си ултиматум. Той изпъшка:
— Но Дагни, ти си жена! Жена — оперативен вицепрезидент? Това е нечувано! Бордът няма да го одобри!
— Тогава аз бях дотук — отговори тя.
Не мислеше какво ще прави с остатъка от живота си. Да се изправи пред напускането си на „Тагарт Трансконтинентал“ беше все едно да чака да ампутират краката й, но тя все пак взе това решение и беше готова да поеме товара на всичко, което й оставаше.
Тя никога не разбра защо бордът на директорите гласува единодушно да я направи вицепрезидент по операциите.
Тъкмо тя в крайна сметка им даде любимата им линия „Сан Себастиан“. Когато тя пое компанията, строежът течеше вече от три години, една трета от релсите бяха положени, а разходите към онзи момент бяха надвишили предвидения максимум. Тя уволни приятелите на Джим и намери изпълнител, който завърши работата за една година.
Линията „Сан Себастиан“ вече работеше. Никаква голяма вълна купувачи не пресече границата, нито пък влакове, натоварени с мед. Само няколко товарни вагона дойдоха, трополейки, от планините на Сан Себастиан, през дълги интервали. Според Франсиско д’Анкония мините бяха още в процес на разработка. „Тагарт Трансконтинентал“ непрекъснато търпеше загуби.
Сега тя седеше зад бюрото в кабинета си, както беше седяла през много други вечери, опитвайки се да реши проблема кои разклонения могат да се спасят в системата и за колко години.
Ремонтираната линия „Рио Норте“ щеше да избави другите. Докато гледаше страниците с цифри, които съобщаваха за все повече и повече загуби, тя не мислеше за дългата, безсмислена агония на мексиканската им авантюра. Мислеше си за един телефонен разговор.
— Ханк, можеш ли да ни спасиш? Можеш ли да ни дадеш релси възможно най-бързо с възможно най-разсрочено плащане?
Един спокоен, твърд глас беше отговорил:
— Естествено.
Мисълта беше опорна точка. Тя се наведе над листовете на бюрото и изведнъж й стана по-лесно да се съсредоточи. Имаше поне едно нещо, на което да може да разчита да не рухне, когато има нужда от него.
Джеймс Тагарт прекоси преддверието на кабинета на Дагни, все още съхранил самоувереността, която беше изпитал сред приятелите си в бара, половин час преди това. Когато отвори вратата й, самоувереността изчезна. Той прекоси стаята до бюрото й като дете, на което предстои наказание, а то трупа обида за цял живот.
Той видя главата й, наведена над листовете хартия. Светлината на настолната лампа блестеше върху къдриците на разрошената й коса, бялата блуза подчертаваше изяществото на фигурата й.
— Какво има, Джим?
— Какво се опитваш да причиниш на линията „Сан Себастиан“?
Тя вдигна глава.
— Да й причиня? Че защо?
— С какво разписание работим там и с какви влакове?
Тя се засмя — звукът беше весел и малко уморен.
— Наистина трябва да четеш докладите, които изпращам в кабинета ти, Джим, поне от време на време.
— Какво искаш да кажеш?
— Работим с това разписание и тези влакове по „Сан Себастиан“ през последните три месеца.
— Един пътнически влак на ден?
— Сутрин. И един товарен влак през нощ.
— Мили Боже! По такава важна линия?
— Важната линия не може да издържа дори и тези два влака.
— Но мексиканският народ очаква истински услуги от нас!
— Сигурна съм, че е така.
— Те имат нужда от влакове!
— За какво?
— За… да им помогнем да развият местната индустрия. Как очакваш да се развият, ако не им предоставим транспорт?
— Не очаквам да се развият.
— Това е само твоето лично мнение. Не виждам какво право имаш да решаваш на своя глава да орязваш разписанията ни. Само транспортът на мед ще покрие всичко.