Тя беше завела насрещно дело за половината от милионите на съпруга си, при това с отчет за личния му живот, в сравнение с който, по нейните думи, тя изглеждала невинна.
Всичко това кънтеше по вестниците седмици наред. Но сеньор Д’Анкония нямал какво да каже по този повод, когато репортерите го питали. Питали го дали отрича историята на госпожа Вейл. „Никога не отричам нищо“, отговорил той. Репортерите бяха учудени от внезапното му пристигане в града, смятаха, че няма да иска да бъде там, тъкмо когато предстоеше да избухне един от най-шумните скандали на първите страници на вестниците. Но сгрешиха. Франсиско д’Анкония беше добавил още една причина за пристигането си: „Исках да наблюдавам фарса“ — беше казал той.
Дагни пусна вестника на пода. Седеше наведена, с глава, подпряна на ръцете си. Не мърдаше, но кичурите коса, провиснали до коленете й, потрепваха от време на време.
Великите акорди от музиката на Хали продължаваха, изпълваха стаята, проникваха през стъклата на прозорците и се устремяваха към града. Тя чуваше музиката. Това беше нейното търсене, нейният вик.
Джеймс Тагарт погледна дневната на апартамента си, чудейки се колко е часът, не му се мърдаше, за да търси часовника си.
Седеше на един фотьойл, облечен в смачкана пижама, бос — мързеше го да потърси чехлите си. Светлината от сивото небе в прозорците му причиняваше болка в очите, лепкави от съня. Чувстваше неприятна тежест в главата си, която всеки момент щеше да се превърне в главоболие. Ядосано се чудеше защо се беше довлякъл до дневната. А, да, спомни си — да погледне колко е часът.
Той се изхлузи настрани над облегалката на стола и погледът му попадна върху един часовник на далечна сграда: беше дванайсет и двайсет.
През отворената врата на спалнята чуваше как Бети Поуп си мие зъбите в банята от другата страна. Жартиерите й лежаха на пода до стола, заедно с останалата част от дрехите й; жартиерите бяха бледорозови, със скъсани ластици.
— Побързай най-сетне — сприхаво викна той. — Трябва да се обличам.
Тя не отговори. Беше оставила вратата на банята отворена и той можеше да чуе как си изплаква устата. Защо правя това, мислеше, спомняйки си миналата нощ. Но го мързеше да търси отговор.
Бети Поуп дойде в дневната, изпъвайки гънките на копринения си халат на оранжеви и лилави карета. Изглежда ужасно, мислеше си Тагарт, беше толкова по-добре в костюм за езда на снимките на светските страници във вестниците. Тя беше длъгнесто момиче, само от кости и хлабави стави, които не се движеха гладко. Имаше обикновено лице, лош тен и израз на нагло снизхождение, дължащ се на факта, че принадлежи към едно от най-високопоставените семейства.
— Ама че работа — каза тя без конкретен повод и се протегна. — Джим, къде ти е нокторезачката? Трябва да си изрежа ноктите на краката.
— Не знам. Боли ме глава. Направи го у вас.
— Сутрин не изглеждаш апетитен — безразлично каза тя. — Изглеждаш като охлюв.
— Защо не млъкнеш?
Тя ходеше безцелно из стаята.
— Не искам да се прибирам — каза тя, без да влага някакво чувство. — Мразя сутрините. Още един ден, в който няма да правя нищо. Този следобед съм поканена на чай у Лиз Блейн. Е, добре, може да бъде забавно, защото Лиз е кучка.
Тя вдигна една чаша и глътна изветрелите остатъци от питие.
— Защо не ги накараш да ти поправят климатика? Това място вони.
— Свърши ли с банята? — попита той. — Трябва да се облека. Днес имам важен ангажимент.
— Влизай направо. Нямам нищо против. Ще споделя банята с теб. Мразя да ме карат да бързам.
Докато се бръснеше, я видя да се облича пред отворената врата на банята. Отне й много време, докато си сложи жартиерите, закопчее чорапите и се напъха в не особено елегантен, скъп костюм от туид.
Карираният копринен халат, купен заради реклама в най-популярното модно списание, беше като униформа, която тя знаеше, че се очаква да носи в определени ситуации, и която послушно донасяше за конкретната цел и после захвърляше.
Връзката им беше същата: в нея нямаше страст, желание или истинско удоволствие, дори и чувство на срам. За тях сексуалният акт не беше нито радост, нито грях. Не означаваше нищо. Бяха чували, че мъжете и жените трябва да спят заедно, и го правеха.