— Не, не го очаквах. Слушах ги да говорят за това повече от година, но не вярвах. Дори когато гласуваха, не вярвах.
— Какво очакваше?
— Мислех си… Те казваха, че всички ние трябва да защитим общото благо. Мислех, че това, което съм направил в Колорадо, е добро. Добро за всички.
Проклет глупак! Не виждаш ли, че онова, за което те наказват, е тъкмо, че е било добро?
Той поклати глава.
— Не го разбирам — каза. — Но не виждам изход.
— Значи си им обещал да се самоунищожиш?
— Изглежда няма избор за когото и да е от нас.
— Какво искаш да кажеш?
— Дагни, целият свят е в ужасно положение в момента. Не знам какво не е наред, но нещо е много сбъркано. Хората трябва да се обединят, за да намерят изход. Но кой трябва да решава по кой път да поемем, ако не мнозинството? Предполагам, че това е единственият честен метод за решаване, не виждам друг. Предполагам, че някой трябва да бъде пожертван. Ако е станало така, че това да съм аз, нямам право да се оплаквам. Правото е на тяхна страна. Хората трябва да се обединяват.
Тя се опита да говори спокойно. Трепереше от гняв.
— Ако това е цената на обединението, проклета да съм, ако искам да живея на същата земя с което и да е човешко същество! Ако останалите могат да оцелеят само ако ни разрушат, то защо трябва ние да искаме изобщо да оцеляват? Нищо не може да оправдае саможертвата. Нищо не може да им даде правото да превръщат хората в жертвени животни. Нищо не може да направи морално унищожението на най-добрите. Човек не може да бъде наказван, защото е добър. Не може способността му да се приравнява с престъпление. Ако това е правилно, по-добре да започнем да се избиваме, защото няма никаква правда в целия свят!
Той не отговори. Гледаше я безпомощно.
— Ако светът е такъв, как можем да живеем в него? — попита тя.
— Не знам — въздъхна той.
— Дан, наистина ли мислиш, че е справедливо? Съвсем искрено, дълбоко в себе си, мислиш ли, че е справедливо?
Той затвори очи.
— Не — каза. После я погледна и тя забеляза за пръв път измъчените му очи. — Точно това се опитвам да разбера, докато седя тук. Знам, че трябва да мисля, че е правилно — но не мога. Сякаш езикът ми не може да се обърне и да го каже. Продължавам да виждам всяка траверса по линията, всеки семафор, всеки мост, всяка нощ, която съм будувал, докато…
Главата му рухна върху ръцете.
Господи, толкова е несправедливо!
— Дан — каза тя през зъби, — бори се.
Той вдигна глава. Очите му бяха празни.
— Не — каза той. — Няма да е правилно — аз съм просто себичен.
— Да върви по дяволите тая гнила глупост! Не си на това ниво!
— Не знам… — гласът му беше много уморен. Седя тук и се опитвам да мисля за това… Вече не знам кое е правилно.
И добави:
— Не мисля, че ми пука.
Тя разбра изведнъж, че всички по-нататъшни думи са безполезни и че Дан Конъуей никога няма отново да е човек на действието. Не знаеше защо е толкова сигурна. Каза с почуда:
— Никога не си се отказвал от битка преди.
— Сигурно е така… — говореше с тихо, безразлично учудване. — Борил съм се с бури и течения, със свлачища и пукнатини в релсите… Знам как да го правя и ми харесва… Но тази битка е такава, че не мога да я водя.
— Защо?
— Не знам. Кой знае защо светът е такъв? Кой е Джон Голт?
Тя трепна.
— Тогава какво ще правиш?
— Не знам…
— Тоест… — тя спря. Той знаеше какво иска да каже.
— Е, винаги има нещо за правене.
Говореше неубедено.
— Предполагам, че ще обявят ограничения само върху Колорадо и Ню Мексико. Все още имам линията в Аризона.
И добави:
— Също като преди двайсет години… Поне ще се занимавам с нещо. Започвам да се уморявам, Дагни. Нямах време да го забележа, но май е така.
Тя не можа да каже нищо.
Няма да построя линия върху неразвитите им райони — каза той със същия безразличен глас. — Това се опитаха да ми пробутат като утешителна награда, но мисля, че са само приказки. Не можеш да построиш линия на място, където на стотици мили има само неколцина фермери, които не отглеждат достатъчно, дори за да се изхранват. Можеш да построиш линия и да направиш така, че да се изплаща. Ако ти не го направиш, кой ще може?
За мен няма смисъл. Просто не знаеха какво говорят.
— Да вървят по дяволите неразвитите им райони! Аз мисля за теб.